Панаира на Vira

февруари 13, 2012

Мои размисли за блоговете

Filed under: дневник — Tags: — Диана @ 12:59 pm

„Умират ли блоговете?” е въпрос, който се задава откакто аз имам блог – или поне от тогава го срещам сравнително често. Не мога да обобщя, но според мен не умират и няма да умрат. И пак според мен, освен че са индивидуалности, те са форма на общуване, по-задълбочено от това в социалните мрежи, даже бих казала – най-задълбоченото общуване, възможно в нета. Повече и от електронната поща, защото дори не изискват отговори, а дават поводи за размисъл. Дават.

И ето какво се сетих, за да започна да пиша това. За първия блог, който видях – първият, най-първият в живота ми, още преди изобщо да знам какво е това блог. Нещо съм търсела и отворих прозорец (а, между другото, „прозорец към света” вече има ново значение – преди беше книгата, сега е буквално прозорец). И попаднах на някакво място – имаше красива картинка – чаша димящо кафе и някакъв декор, отдолу пишеше: Момичета, аз се върнах, радвам се да ви видя отново… Една жена разказваше в няколко изречения къде е била. Казах си: Боже, какво пишат тези – просто си говорят. В коментарите я поздравяваха и се радваха, че се е върнала. Тогава, освен форумите, нямаше други места за разговор между повече хора, или поне аз не съм ги знаела. Но в този блог всичко беше много лично, задушевно, поднесено с финес, съвсем различно от другите места, които познавах.
Тогава изобщо не ми хрумна, че мога да имам такова място. Много по-късно. Много, в смисъл – не като време, а като развитие на мрежата.
„Умират ли блоговете?” – Не. Чудесно е, че ги има. Ето, и тази сутрин ми дадоха много. Един по-интимен свят, не безличния – на тълпата, на всичкостта, на еднаквостта. Един по-значим за мен свят. Независимо какво пишат хората в блоговете си, дори просто да си говорят.

Advertisements

5 коментара »

  1. Напълно съм съгласна! Поздрави и лека вечер!

    Коментар от zvetanka shahanska — февруари 13, 2012 @ 7:22 pm

    • Цвети, благодаря ти! Лека и хубава вечер и на теб!

      Коментар от Диана — февруари 13, 2012 @ 7:26 pm

  2. Чудесен пост Вира 🙂 А аз имам блог от любопитство- не съм споменала как се пръкна шматкологията 😉 Но беше спонтанно, видяно при приятели и точно продължение на форум.Сега се сещам , че пропуснах да направя графика за нет развитието свързано с писане, комуникация и споделяне.Но ще направя, вдъхнови ме.
    Хубава и спокойна вечер ти желая 🙂

    Коментар от Lili — февруари 15, 2012 @ 11:20 pm

    • Лили, и аз ти благодаря за твоя пост и ще чакам следващия. Ето какво съм писала в началото: https://vira111.wordpress.com/2008/06/09/blogger/
      Сега мисля абсолютно същото.
      Да продължаваме напред! Хубав, прекрасен ден на теб! 🙂

      Коментар от Диана — февруари 16, 2012 @ 7:57 am

  3. […] разсмивам се на глас или притихвам с часове. Един значим за мен свят вече почти пет години. Почти в стила на коледните […]

    Pingback от Somewhere Over the Rainbow « Amelia Еkhart — февруари 22, 2012 @ 12:24 am


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: