Панаира на Vira

февруари 11, 2012

„Нищо никога не свършва” (Д-р Хаус) или Това съм аз

Filed under: дневник — Диана @ 12:45 pm

„Последното послание на Буда към неговите ученици е било това: „Запомнете”… а това той повтарял през целия си живот отново и отново; последното послание също било това: „Запомнете, не вярвайте в нищо, защото съм го казал аз. Никога не вярвайте в нищо, докато не сте го преживяли.”
…А красотата на преживяването е, че преживяването е винаги отворено… Преживяването никога не е завършено, то остава незавършено. Как може докато живееш твоето преживяване да бъде завършено? Преживяването ти расте, то се променя, движи се. Постоянно се придвижва от известното към неизвестното и от неизвестното към известното. И запомни, преживяването е красиво, защото е незавършено.
Някои от най-великите песни са онези, които са недовършени. Някои от най-великите книги са онези, които са недовършени. Най-великата музика е тази, която е недовършена.
Чувал съм една зен притча:

Един цар отишъл при зен учител да учи градинарство. Учителят го учил три години, а царят имал прекрасна голяма градина – хиляди градинари работели в нея – и каквото и да кажел Учителят, царят отивал и го опитвал в своята градина. След три години градината била готова, напълно готова и царят поканил Учителя да дойде да види градината. Царят бил много нервен, защото Учителят бил много взискателен: „Ще я оцени ли?” – това щяло да бъде нещо като изпит – „Ще каже ли „Да, ти си ме разбрал”?”
Той се бил погрижил за всичко. Градината била толкова красиво завършена, не липсвало нищо. Едва тогава царят довел Учителя да я види. Но Учителят бил тъжен от самото начало. Той гледал наоколо, движел се от единия край на градината до другия, ставал все по-сериозен. Царят се изплашил много. Никога не го бил виждал толкова сериозен: „Защо изглежда толкова тъжен? Има ли нещо толкова погрешно?”
А отново и отново Учителят поклащал глава и си казвал: „Не.”
Царят попитал: „Какво има, Учителю? Какво не е наред? Защо не ми кажеш? Стана толкова сериозен и тъжен и поклащаш главата си отрицателно. Защо? Какво не е правилно? Аз не виждам нищо неправилно. Това е, което си ми казвал, и аз съм го прилагал в тази градина.”
Учителят казал: „Тя е толкова завършена, че е мъртва. Толкова е цялостна – ето защо поклащам глава и казвам не. Тя трябва да остане недовършена. Къде са мъртвите листа? Къде са сухите листа? Не виждам нито едно сухо листо!”
Всички сухи листа били махнати – по пътеките нямало сухи листа, по дърветата нямало сухи листа, никакви стари листа, които са пожълтели. „Къде са тези листа?”
А царят казал: „Казах на градинарите си да махнат всичко. Да я направят колкото може по-чиста.”
Учителят казал: „Ето защо изглежда толкова безинтересна, толкова изкуствена. Божествените неща никога не са завършени.” И Учителят се втурнал навън, извън градината. Всички сухи листа били струпани на куп: той донесъл малко сухи листа в едно ведро, хвърлил ги на вятъра. И вятърът ги поел и започнал да си играе със сухите листа, започнал да ги подмята по пътеките. Той бил доволен. Казал: „Гледай колко жива изглежда!” И всички звуци дошли със сухите листа – музиката на сухите листа, вятърът, играещ си със сухите листа. Сега градината шепнела, иначе била скучна и мъртва като гробище. Тази тишина не била жива.”

Ошо, Сърдечната сутра, изд. Шамбала

Исках да публикувам историята за това как Буда станал Буда, разказана от Ошо. Много хубава история, заслужава си да се прочете – като приказка е. Но не можах да я намеря. Повечето от книгите на Ошо съм ги чела взети назаем, имам само малка част от тях.

Затова пък намерих тази история за царя и градината. За мен тя има и друго значение освен главното. Често и аз се чувствам като този цар – търся оценката на друг, който е важен за мен, старая се да правя нещата така, както той би ги харесал и съм разочарована, ако не ги хареса. Да. Понякога. Дори често. Но, в края на краищата всичката мъдрост има само една цел – да създаде в теб твоя мъдрост, да те научи сам да усещаш нещата, не да ти дава готови отговори. Опитвам се да се върна към себе си, без значение каква изглеждам в очите на другите. Това съм аз. Не искам да бъда друга. Не искам да завися от ничия оценка. Трудно ми е, но това е моят път, това съм аз.

А от д-р Хаус гледах само една серия и там той каза тези думи: „Нищо никога не свършва”, заради които бих го гледала още.

Advertisements

4 коментара »

  1. http://www.yogabg.net/sav/sidharta.htm 🙂

    Коментар от Кръстю — февруари 11, 2012 @ 1:00 pm

  2. „… О, мой Говинда: ето една от мислите, кои­то открих: мъдростта е несподелима. Мъдростта, която мъдре­цът се опитва да сподели, звучи винаги като лудост….“ 😦

    Коментар от Кръстю — февруари 11, 2012 @ 5:12 pm

    • Да, несподелима е, но все някакви проблясъци от нея успяваме да уловим. Несподелима е, защото съдържа всичко – всички противоположности, и понякога звучи противоречиво. Този текст, който ми даде, много ми хареса, макар че още не съм го дочела – нямах време. Но ще го дочета 🙂

      Коментар от Диана — февруари 11, 2012 @ 7:50 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: