Панаира на Vira

февруари 11, 2012

Съвсем просто е

Filed under: дневник, поезия — Етикети:, , — Диана @ 3:22 pm

Не идеализирам любовта
и може би за първи път не я въздигам на пиедестал.
За първи път я чувствам земна
и осъзнавам трудните й пътища –
обвързаности, принадлежности и избори,
но въпреки това я чувствам как тече във мене,
независеща от нищо.
Зависят думите ми, действията ми,
но не и тя.
За първи път усетих, че е случване,
а не желание, не нужда, нито нещо,
което се нуждае да го храниш, да го пазиш.
Заради някои неща от миналото ми
тя ме сковаваше –
заради страховете да не я изгубя,
но тя не се изгуби и след крушенията си
в безбройните вълни.
Тя нищо не очаква
и сега съм като нея.
Тя просто си тече – светът не й е длъжен с нищо.
Едно човешко същество е станало причината, посоката,
и то не ми е длъжно,
а мога само да съм благодарна, че го има.
На него и на Бог.

Advertisements

Вашият коментар »

Все още няма коментари.

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: