Панаира на Vira

февруари 11, 2012

Кулинарни приключения с една сьомга и други животни

Filed under: дневник — Диана @ 11:44 am

Вчера се борих с една сьомга. Понеже ядох много вкусна супа от глави на сьомга, реших и аз да направя. Снабдих се с комплект за супа – две глави и гръбнак – доста големи. Размразих ги. После трябваше да им махна хрилете, като внимавам да не се порежа на зъбите им – това са инструкции от майстора на супата – приятелят на сестра ми, Ники. На теория звучеше лесно.
Дядо ми навремето правеше такава рибена чорба от скумрии. Помагала съм му да обезкостява сварените глави и гръбнаци и знаех, че е пипкава работа.
Ники пък каза: при махането на костите нямам право на грешки заради децата.
Всичко това не ме спря.
Опитах се да се измъкна само от махането на хрилете (и то след като пробвах и си изпонарязах пръстите в костите и зъбите на суровата риба). Обадих му се да го питам мога ли да я сваря с тях, но не можело, бульонът щял да нагарча.
И така – има, няма час, рязах тези хриле. Може би някой с по-голям опит в почистването на риба ще се учуди какво толкова ме е затруднило, но те са здраво захванати, не знаех как точно да ги подхвана, а пръстите ми замръзваха под ледената вода и ставаха почти безчувствени, от което още повече се издраха.
След това някак си успях да събера рибата в тенджера и да я сваря.
До вечерта успях също да я обезкостя и да отделя месо и бульон за две супи. Едната част я замразих, другата ще я готвя днес.
Добра съм в готвенето на традиционни неща, но тези, които ги пробвам за първи път, не винаги стават.
Спомням си – беше много отдавна, по същия начин реших да готвя супа от агнешки главички. Няма да описвам целия процес – например това как им разбих черепите, само ще кажа, че след като сготвих супата, не можах да хапна нищо от нея – нямах желание.
И още една случка – от най-първите ми опити в готвенето, когато преди да започна, звънях на майка ми и си записвах всичко – как се готви грах, мусака и т.н. Бях купила пилешки дробчета и тя ми каза да внимавам като ги мия – да махна жлъчките, за да не горчат.
Застанах до мивката и започнах да ги оглеждам внимателно – тук жлъчка, там жлъчка – никъде не мога да я намеря по описанието – синьо-лилаво мехурче. Помислих, че причината е в мен – не съм виждала жлъчка на пиле и затова не мога да я различа. Зарязах дробчетата и извадих един учебник по анатомия на селскостопанските животни. От къде го имам е дълга история.
Изчетох всичко за анатомията на пилето, разгледах схемите много обстойно. Върнах се пак при мивката – гледах, гледах – няма жлъчки и това е. Обадих се на майка ми. Тя се смя много и каза – ами явно просто няма жлъчки, обикновено няма, но те предупредих за всеки случай – ако има, да ги махнеш.
Сега си мисля за практичните хора – как им стига времето на сестра ми и Ники – с две малки деца – тя прави торти, той супи и гювечи, а на мен тази супа ми беше истинско приключение, при това още не съм я започнала в същинската й част. Тя е с много зеленчуци, с много подробности.
Виждам как утре ще се върна към пълнените чушки и готовите десерти и че от мен кулинарка няма да стане.

Advertisements

Вашият коментар »

Все още няма коментари.

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: