Панаира на Vira

февруари 9, 2012

Едно море

Filed under: дневник, поезия — Етикети:, , — Диана @ 9:53 am

Едно море изгрява в мен – нестихваща зора.
Защо, като съм толкова далече от морето,
живея сред грамадните дървета
на стара борова гора.

Тя плаче нощем във прегръдките на вятъра
и денем също го прегръща с клони,
а семената й безпаметно се ронят
и разпиляват безутешни по земята.

А аз сънувам на водата дълбините
и смисълът ми в нея е изтекъл,
обрасли са с трева навред пътеките
и е изчезнал мирисът на дните ми.

Сънувам как морето ще прегърна,
а моята гора ме чака да се върна.

Advertisements

Вашият коментар »

Все още няма коментари.

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: