Панаира на Vira

февруари 8, 2012

Ошо, Сърдечната сутра (1)

Filed under: Популярни, дневник — Tags: , — Диана @ 1:31 pm

Текстовете на Ошо са беседи. Той не ги пише, той ги говори. И винаги казва, че е много важно да бъдеш там докато слушаш – защото много от нещата не се разбират от думите, а от присъствието, излъчването, обмяната на такъв вид енергия между хората.
Тази беседа, която искам да споделя тук, е дълга и ще я разделя на части:

„Онзи ден говорих за седемте врати, как егото се оформя, как илюзията за егото се засилва. Ще бъде полезно да се навлезе в някои неща във връзка с това.
Тези седем врати на егото не са ясно очертани и отделени една от друга. Те се припокриват. И е много трудно да се намери човек, който е стигнал до своето его през всичките седем врати. Ако човек е достигнал до егото си през всичките седем врати, той е станал съвършено его. А само едно съвършено его има способността да изчезне, не и едно несъвършено его. Когато плодът е узрял, той пада. Когато плодът е зелен, той се държи. Ако все още се държиш за егото, запомни, плодът не е узрял – оттук и вкопчването. Ако плодът е узрял, той пада на земята и изчезва. Такъв е случаят с егото.
Сега един парадокс: само наистина развитото его може да се отдаде. Обикновено си мислите, че един егоист не може да се отдаде – моето наблюдение не е такова, не е и наблюдение на Будите през вековете. Само един съвършен егоист може да се отдаде. Защото само той познава нещастието на егото, само той има силата да се отдаде. Той е познал всички възможности на егото и е навлязъл в безмерна неудовлетвореност. Страдал е много и знае, че е достатъчно, и търси някакво оправдание, за да го предаде. Оправданието може да бъде Бог, оправданието може да бъде Учител или нещо друго, но той иска да го предаде. Товарът е твърде голям и е бил носен дълго.
Хората, които не са развили своето его, могат да се отдават, но тяхното отдаване няма да бъде съвършено, няма да бъде пълно. Нещо дълбоко вътре ще продължава да се вкопчва, нещо дълбоко вътре все още ще продължава да се надява: „Може би има нещо в егото. Защо се отдаваш?”
На Изток егото не е било развито добре. Поради учението за липсата на его възниква едно погрешно разбиране, че ако егото трябва да бъде предадено, защо да се развива, за какво? Проста логика: ако трябва да се отречем от него някой ден, тогава защо да се безпокоим? Защо да правим толкова много усилия да го създаваме? То трябва да бъде изоставено! Така че Изтокът не се е грижил много да развива егото. И източният ум намира за много лесно да се покланя на всеки. Смята, че е много лесно, винаги е готов да се отдаде. Но отдаването е невъзможно в основата си, защото все още нямаш его, което да предадеш.
Ще бъдеш изненадан: всички велики Буди на Изток са били Кшатрии, от рода на воините – Буда, Махавира, Паршва, Неми. Всичките двадесет и един Тиртханкари на Джайните принадлежат към рода на воините, и всичките аватари на индуистите принадлежат към рода на Кшатриите – Рама, Кришна – освен един, Парашурама, който се родил в брахманско семейство, очевидно случайно, защото не можете да намерите по-голям воин от него. Трябва да е било случайност. Целият му живот е бил непрекъсната война.
Изненадващо е, когато разбереш, че нито един брахман не е заявявал някога, че е Буда, аватара, Тиртханкара. Защо? Брахманът е смирен, от самото начало той е бил възпитаван в смирение, бил е учен на смирение. Неегоистичността му е била преподавана от самото начало, така че егото не е узряло, а неузрялото его се вкопчва.
На Изток хората имат много, много незавършено его, а мислят, че е лесно да се отдадат. Те винаги са готови да се отдадат на всекиго. Най-малкият повод и са готови да се отдадат – но тяхното отдаване никога не стига много надълбоко. То остава повърхностно.
Точно обратен е случаят на Запад: хората, които идват от Запад, имат много силно и развито его. Тъй като цялото западно образование е предназначено да създаде едно развито, добре определено, добре образовано, усъвършенствано его. Те мислят, че е много трудно да се отдадат. Дори не са чували някога думата „отдаване”. Самата идея изглежда грозна, унизителна. Но парадоксът е, че когато мъж или жена от Запад се отдават, отдаването стига наистина надълбоко. То стига до самата сърцевина на неговото или нейното същество, защото егото е много развито. Егото е развито, ето защо си мислиш, че е много трудно да се отдадеш. Но ако отдаването се случи, то стига до самата същност, то е пълно. На Изток хората мислят, че отдаването е съвсем лесно, но егото не е развито, така че никога то не отива много надълбоко.
Буда е онзи, който е навлязъл в живота, в огъня на живота, в ада на живота, и е накарал своето его да узрее до крайна степен, до самия максимум. И в този момент егото пада и изчезва. Отново си дете. Това е прераждане, това е обновяване. Първо трябва да бъдеш на кръста на егото, трябва да страдаш на кръста на егото, трябва да носиш кръста на собствените си плещи – и до самия край. Егото трябва да бъде изучено, само тогава можеш да го забравиш. И тогава идва голяма радост. Когато се освободиш от затвора, започва танц, празник в твоето същество. Не можеш да повярваш, че хората, които са вън от затвора, вървят така безжизнено и вяло, че се влачат. Защо не танцуват? Защо не празнуват? Те не могат: не са познали нещастието на затворника.
Тези седем врати трябва да се използват преди да можеш да станеш Буда. Трябва да стигнеш до най-мрачните области на живота, до тъмната нощ на душата, за да се върнеш към зората, когато утрото настъпи отново, когато слънцето изгрее и всичко е наред. Но се случва рядко човек да има напълно развито его.
Ако ме разбереш, тогава цялата структура на образование ще бъде парадоксална: първо ще те учат на твоето его – това трябва да бъде първата част от образованието, половината от него; а после трябва да те учат на неегоистичност, как да изоставиш егото – това ще бъде втората част. Хората влизат през една врата или две врати, или три врати и биват оплетени от едно откъслечно его.”

Следва продължение…

Ошо, Сърдечната сутра, изд. Шамбала

Advertisements

Вашият коментар »

Все още няма коментари.

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: