Панаира на Vira

февруари 8, 2012

Страната без разстояния

Filed under: дневник, поезия — Етикети:, , — Диана @ 10:03 am

Имало една свободна и красива страна. За всекиго се намирало място в нея. Който пожелаел, можел да притежава свое кътче там – свое късче от свободата и красотата й.
Много хора избрали да заживеят в нея. Загърбили своите сиви и скучни страни и се пренесли в красивата и свободна държава.
Тя имала неограничени възможности. Там можели да те видят и чуят дори от другия край на света. Светът станал малък, изгубил своите разстояния. И всичко изглеждало прекрасно.
Хората получили възможността да говорят. Говорели не само с думи, с всички изразни средства – с красиви стихове, музика, картини. Всеки успявал да изрази себе си, чувствата, вълненията си. Те говорели. Но не по между си. Не един с друг.
В тази държава с най-късите пътища, с най-кратките разстояния, никой никого не виждал. Телата, очите, гласът ги нямало там. Нямало място за тях.
Една голяма и съществена част от човека оставала скрита някъде в пространството. Човекът се разделил на две. И не можел да стане вече цял.
Страната без разстояния се превърнала в най-голямото разстояние.

Какво е да изразяваш себе си
пред погледите на света,
когато не виждаш нито един поглед?
Страната без разстояния
е най-голямото разстояние
между теб и мен…

Advertisements

5 Коментари »

  1. Най-голямото разстояние за очите и ръцете…
    Но за душите няма разстояния, те понякога в един ритъм живеят…
    Човекът разделен е… Но душата своята цялост намира…
    А ако трябва… животът ръцете ще събере в ден, който напред е…
    Поздрави за думите, докосващи душите и размисли в тях раждащи! Имаме нужда… навярно…

    Коментар от Амазонка — февруари 8, 2012 @ 10:22 am

    • Най-голямото разстояние – това в самия човек…
      Амазонка, не искам да натъжавам никого. И без това сме достатъчно тъжни понякога.
      Искам само да разбера кое поставя бариерите между нас.

      Коментар от Диана — февруари 8, 2012 @ 10:29 am

  2. Може би бариерите в нас са по-трудните…
    Знам ли…

    Коментар от Амазонка — февруари 8, 2012 @ 10:33 am

  3. Азъ & Ego ? 🙂

    Коментар от Кръстю — февруари 8, 2012 @ 11:47 am

    • Точно тези, нали? 🙂
      Когато четох степените на егото според Ошо, се изненадах, защото се открих на най-високото стъпало 🙂
      Само че това е и хубаво, защото само достигайки най-високото стъпало, можеш да паднеш и да излезеш от егото завинаги. От никое от долните стъпала не можеш да го направиш.
      Ако мога, ще набера този текст от книгата му и ще го сложа тук.

      Коментар от Диана — февруари 8, 2012 @ 11:58 am


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: