Панаира на Vira

януари 31, 2012

„Летете, където не можете да понесете целият космос да спре във вас…”

Filed under: дневник — Етикети: — Диана @ 4:14 pm

Бях заета с различни неща
и нямах време да се отпусна.
Ежедневни неща, които трябваше
да бъдат свършени.
Притеснявах се – как ще изляза в студа,
а когато излязох, не беше толкова студено.
Върнах се,
стана ми мъчно за нещо
и написах думи пълни със самосъжаление.
После прочетох неща, които ме накараха
да изтрия тези думи –
и от сърцето си също.
Студът се оттегли от мен и от тук,
върна се в своите бездушни владения.
Не можах да измисля нещо по-поетично,
но по-желана сега ми е топлината.

От вчера се е запечатало в мен това:
„Летете, където не можете да понесете
целият космос да спре във вас…”

И полетях,
върнах се от леденото царство.
Някак си стигнах до себе си.
Много думи трябва никога да не бъдат казани –
самосъжалителни, обвинителни думи,
думи на безразличие.
А други трябва да са винаги живи –
думи, които топлят,
думи, които даряват посока.

Advertisements

2 Коментари »

  1. Красиво, поетично и ми хареса! Поздрави, Диана! Топла вечер:)

    Коментар от zvetanka shahanska — януари 31, 2012 @ 7:59 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: