Панаира на Vira

януари 30, 2012

Северни картини

Filed under: дневник, поезия — Етикети:, , — Диана @ 11:45 am

От ниско слънце бреговете са огрени,
от северен самотен блясък,
и като златни жили между ледове неразтопени
пробягват ивици от топъл пясък.

Над двата хълма – тънко северно небе
и бледо сребърно сияние,
дърво с безмълвни клони неподвижността гребе
в картината, проникната с мълчание.

Един кълвач е дръзнал да пропука тишината й,
защото знае мястото си в нея,
защото, независимо от студовете, белотата,
не просто оцелява, а живее.

В ритмичен стон, неуловим за четката,
изплъзващ се на думи и на мисъл,
кълвачът, в самотата на неповторима гледка,
сред етера „миг-вечност” е написал.

Advertisements

2 Коментари »

  1. Много силно, поздравления! Кълвачът за мен е много любим образ, до степен на архетип…

    Коментар от Соня Петрова - Magicktarot — януари 30, 2012 @ 11:16 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: