Панаира на Vira

януари 19, 2012

Магьосници

Filed under: дневник, разкази — Етикети: — Диана @ 9:17 am

Ще разкажа една история, която звучи като приказка, но е истинска. Разказа ми я леля ми. А леля ми трябваше днес да има рожден ден. Затова ще я разкажа в нейна памет. Историята е за нейната баба и моя прабаба – казвала се е Донка. Ще я наричам баба Донка, защото така съм свикнала, въпреки че през цялата история тя е млада жена.
Родена е някъде в южна България. Била красива, с медно-руса коса – само това знам за външността й. Майка й била знахарка и баба Донка също владеела този занаят.
И сигурно нищо особено нямало да се случи, но един ден се влюбила в някакъв моряк, който не бил местен. Забременяла и тръгнала с него. Избягали. С една каруца. А баба Донка взела със себе си тайно осем златни пендари, за които дори морякът не знаел.
Тръгнали на север. Скитали, скитали и се озовали в село Веселиново. Там морякът зарязал баба Донка и избягал някъде.
Събрали се старейшините на селото да решат какво да я правят тази бременна жена без мъж, която им се натрапила.
В селото живеел дядо Янкул (и на него му казвам дядо, но в историята е млад мъж), който бил сакат – не можел да ходи. И решили – сакатия мъж и бременната от друг жена – да ги оженят. Решили и го направили.
Добре, но дядо Янкул бил от заможен род. Заможен, защото неговият дядо бил знахар и на времето някакъв султан (или не знам какъв точно) го бил възнаградил богато. На султана му се раждали само момичета, а той искал наследник, и преди да се роди поредното му дете, извикал дядото на дядо Янкул да „чуе” през корема дали ще бъде момче или пак момиче. Дядото на дядо Янкул слушал, слушал и казал: „От едната страна чувам момче, а от другата – момиче.” Родили се близнаци – момче и момиче. Ето защо султанът го възнаградил щедро – със земи.
Дядо Янкул имал брат – семеен, с деца. Жената на брат му явно смятала, че цялото наследство ще остане за нейните деца, тъй като дядо Янкул бил сакат и била малка вероятността да има свои. И когато се сдобил с бременна жена, снаха му не била доволна. Не била доволна е меко казано, трябва да е била бясна, защото с един от синовете си причакала баба Донка на кладенеца и я били със сопа, за да пометне. И тя пометнала – детето, което носела. Не казала нищо.
Минало време и отново забременяла – този път от дядо Янкул. Представям си жената на брат му, като е научила за това. Решила пак да я причака на кладенеца.
Само че този път, още преди да се доближат до нея, баба Донка се обърнала и ги проклела.
Сигурно погледът й, думите й са били достатъчно красноречиви, защото онези си тръгнали, неспособни да й направят нещо.
И така, тя родила на дядо Янкул осем деца, едно от които е моят дядо, този, на когото съм кръстена – Димо.
Баба Донка купила на дядо Янкул с една от пендарите шевна машина за кожи и той започнал да работи. Живеели добре докато не починал. След това баба Донка, за да изхрани децата, продала пендарите и започнала да продава земи. По-точно да ги разменя – парче земя за чувал брашно или друго. Разпродала всичко.
Децата пораснали, разпилели се по градовете. Дядо ми отишъл в Шумен.
А за старините на баба Донка не знам нищо. Но през целия си живот тя е била знахарка. Леля ми казваше, че е била истинска магьосница. Можела е да лекува червен вятър и разни други, нелечими по онова време болести.

Ние трите – с братовчедка ми и сестра ми, си я наричаме помежду си магьосница. И знаем, че всяка от нас носи нещо от нея. Не само ние, леля ми също го носеше, само че не искаше да му вярва, беше човек на науката. Дори баща ми го носи, колкото и да му звучи невероятно.
То не е някаква тайна, нито някакво чудо.
То не противоречи на науката, според мен.
То е просто една по-дълбока чувствителност, интуитивност, усет за всички неща, което те кара понякога да ги виждаш преди да се случат.
Това за мен е магьосничеството. И не е нещо плашещо, напротив.
Аз си харесвам това, което нося в мен. Харесвам своята чувствителност, наранимост.
Винаги, когато е нужно, те се превръщат в сила.

Advertisements

2 Коментари »

  1. Завладяваща история, Магьоснице! Благодаря, че я сподели! Може много да се говори и коментира по тази тематика… но ще замълча. Ти си достойна наследница на Баба Донка! Поздрави! 🙂

    Коментар от magicktarot Sonia Petrova — януари 19, 2012 @ 9:18 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: