Панаира на Vira

януари 18, 2012

Небе и земя

Filed under: дневник, поезия — Етикети:, , — Диана @ 12:30 pm

Чувам отнякъде един глас на птиче
и зимната утрин е съкровена.
Усещам се цяла от това, че обичам,
усещам се лека и вдъхновена.

Усещам се цяла като в нощите летни,
когато не спя, а гледам звездите.
И е извор душата ми, а тялото – цвете,
в което небе и земя се преплитат.

То повяхва от сушата, после пак разцъфтява,
напоено с живителна влага от извора.
Звезден ангел ме гали с крилото си бавно
и някакъв земен копнеж ме пронизва.

Advertisements

Вашият коментар »

Все още няма коментари.

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: