Панаира на Vira

януари 16, 2012

Януари

Filed under: дневник, поезия — Етикети:, , — Диана @ 11:30 am

Прегърбен и пуст като старец е януари,
като дядо ми, чиято душа се е вкопчила в тялото,
и макар и безпаметен, сляп, някъде тук обитава,
и се нуждае от глас, и в гласа загриженост, успокоение.

Сив и прихлупен като изоставена църква е януари,
като зимен параклис дълбоко сред планината,
но някаква капка от чучур не спира да капе –
сълза от окото на времето, живот в ледовете.

Слепешком си намираш пътеки, по които да стъпваш,
януари ги крие под преспите, вятъра и тъмнината,
очите ти се нуждаят от глас, и в гласа надежда,
а душата ти – от една непресъхваща капка.

Advertisements

Вашият коментар »

Все още няма коментари.

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: