Панаира на Vira

януари 15, 2012

Малко тъжна случка

Filed under: дневник — Tags: — Диана @ 2:44 pm

Днес ми се разказва. Сетих се за една случка от лятото. Предупреждавам, че завършва тъжно.
Не съм тъжна днес. Просто времето навън е сиво. Но не само то е причина да се сетя за случката. По-скоро една размахана коса (коса за косене) в една от картинките на Кръстю.

В Момчиловци дворът на къщата ни е разделен на две части – горна и долна градина, тъй като наклонът на терена е голям. Горната градина е изравнена. Когато тревата порасне, сестра ми я коси с електрическа косачка и с една градинска ножица подстригваме каквото е останало по краищата.
Долната градина обаче е доста наклонена, неравна и с опити да бъде терасирана от дядо ми – с помощта на камъни. Покрай камъните и оградите са израсли къпинови храсти. Цялото това нещо е с формата на триъгълник. Най долу е върхът му. Сестра ми засади там три борчета, които един от съседите ни й откопа от гората.
Борчетата са още малки, а покрай тях успява да избуи толкова висока трева, че ги скрива и задушава.
В тази долна градина електрическата косачка не върши работа и ето какво се случи през юни това лято.
Вече от няколко дни или седмица бяхме там. Долната градина си седеше неокосена докато умувахме как да се справим. Други години някой от съседите я окосяваше с коса, но сега всички си имаха работа и ни беше неудобно да ги молим. Сестра ми започна от горния край с градинската ножица – стрък по стрък. Гледах я отгоре (понеже докато тя се занимава с това, аз съм при децата) – и така три дни. Мина ми мисълта да взема аз една коса и да пробвам, но тя каза, че е трудно, няма да мога.
Обикновено сестра ми е тази, която ще направи нещо такова – нещо нетипично – като да грабне една коса и да се развърти из градината. Но този път, не знам защо, го направих аз.
От гаража на съседа от горната страна на улицата си взех коса. Знаех, че не е вкъщи, иначе нямаше да ме остави аз да кося, щеше да дойде. Слязох долу и започнах.
Виждала съм как се държи коса, но не ми беше удобно. Хванах я по мой начин. Пробвах веднъж, два пъти, три пъти – видях, че става. Сестра ми също видя, че става и взе греблото да ми помага. Понеже окосеното от мен не падаше подредено в редици, а се разпръскваше навсякъде.
И двете бяхме възхитени как за пет-десет минути разчистихме място колкото това, което тя успя да разчисти с ножицата за три дни. Беше ни като приключение. Смяхме се, че действа много добре – като фитнес, и не усещах никаква умора, само после имах една голяма синина от вътрешната страна на ръката – там, където ми опираше дръжката.
И така малко по малко стигнахме до най-долу, където трябваше да са борчетата. Там много внимателно първо ги открихме, а после разчистихме покрай тях. И трите си бяха живи и здрави.
През цялото време обаче се шегувахме и за друго. Понеже ни видяха и други съседи и някак си им се стори странно две момичета да косят. Жените не косят, само мъжете. Поне там. Сигурно затова.
И се шегувахме, че жена с коса не е добра комбинация. И така се оказа. На следващия ден почина чичо Тошо от къщата, която е точно до нашата. Беше голям шок. Той имаше проблеми със здравето, но си беше на крака, никой не очакваше. Ето тук съм писала за неговата смърт.
От тогава, като видя коса, нещо ме стяга за гърлото. И не смятам да посягам повече към нея.

Advertisements

2 коментара »

  1. Тъжно, да 😦

    Коментар от Кръстю — януари 15, 2012 @ 5:19 pm

  2. Нещата от живота. Много обичам да чета истински истории. Поздрави и лека вечер.

    Коментар от zvetanka shahanska — януари 15, 2012 @ 6:09 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: