Панаира на Vira

януари 14, 2012

* * *

Filed under: дневник, поезия — Етикети:, , — Диана @ 4:54 pm

Пак тъмното езеро в ума си разплисках –
с тъгите и болките – колко много са те,
и понеже не мога да се справя със мислите си,
се връщам назад и пак ставам дете…

Колко е хубаво и колко е тихо –
светът е прекрасен, вълшебен и нов,
животът е приказка, а моите стихове
преливат от слънце, възторг и любов.

Колко е хубаво и безметежно…
Светът има нужда от обич и нежност.

Advertisements

2 Коментари »

  1. „Светът има нужда от обич и нежност…“
    … има… от много обич и нежност има нужда…
    🙂

    Коментар от Amazonka — януари 14, 2012 @ 5:01 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: