Панаира на Vira

януари 12, 2012

Събуждане

Filed under: дневник, поезия — Етикети:, , — Диана @ 9:21 am

Поели сила от недрата на изворите си,
устремени потоци под завивката снежна
път си пробиват и до болка пронизват
съня на несъбудената ми женска нежност.

Бях станала резистентна към болката –
за да не съм слаба, бях резистентна към живота.
Усещах го в мен да тече и изтича, и толкова.
Огромен и силен, но и жалък, самотен.

Че съм жива, когато съм болка – бях го забравила.
Не по тялото болка, а друга, по-друга, по-истинска.
Кървав копнеж, който може да ме удави,
и от цялата мнима радост да ме пречисти.

Устремени потоци, нараняващи, остри стрели.
Жената в мен се събужда, защото е жива, защото боли.

Advertisements

Вашият коментар »

Все още няма коментари.

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: