Панаира на Vira

януари 9, 2012

Романтика

Filed under: дневник — Етикети: — Диана @ 9:58 am

Вчерашните птици пак обикалят парчето небе между двата блока. Летят заедно в някакъв абсолютен синхрон, после пак така заедно кацат на парапета на един балкон.
Тук, в София, често забравям да вдигам глава към небето, забравям да го гледам, докато в Момчиловци всяка свободна минута само това правя. Тук си гледам в краката, а там, където теренът е много по-неравен, почти не гледам къде стъпвам.
То е въпрос на вътрешна нагласа. Защото там има толкова неща за гледане. Изгреви, залези, небе, облаци, листа, птици, детелини. И най-много – широта. Там има небесни врати. Разбира се, става дума за лятото. Сега, през зимата, не знам как се справят там със снеговете. Има романтици, които гледат на снежната картина като на приказка (например Елена Манджукова с нейните снимки във ФБ). Но, както и тук, на повечето хора не им е до това.
И все пак, когато те изненада нещо прекрасно, нещо романтично, едно късче блестяща звезда сред бурните и ледовити морски вълни и ветрове, е много хубаво начало на деня и много сладка храна за душата.

Advertisements

4 Коментари »

  1. Има и нещо друго, Диана, има една поговорка, не се сещам от каква народност беше : Давещият се не се любува на пейзажа 😦 Но -dum spiro spero

    Коментар от Кръстю — януари 9, 2012 @ 10:29 am

    • Разбирам, Кръстю, но не може всеки постоянно да бъде давещ се. Все някога има и хубави периоди.
      Чакай пък аз да ти цитирам едно стихотворение по-мъдро от мойте.
      Ти сигурно говориш и за физически давещия се човек, но това е дълга тема, не мога сега да кажа нещо по нея.

      * * *

      Когато дойде в теб духовен спад,
      търси във него не проклятие, а благодат.

      И погледни – когато във подем живееш,
      как щедро радостта си по света пилееш.

      Но равновесието ще запазиш – колко? –
      пилеейки радост, ще натрупаш болка.

      Не може лятото да бъде цялата година,
      жарта на слънцето ще изгори градините.

      Отнася зимата усещането ти за топлота,
      но колко мъдра в нея има доброта…

      Когато дойде в тебе чувството за спад,
      зарадвай му се, приеми обятията му.

      Джалал ад-дин Руми

      Коментар от Диана — януари 9, 2012 @ 11:08 am

  2. Хубаво е стихотворението, но както съм казвал много пъти- поезията според не е за коментар…За давещия се- да! Мисля, че и поговорката има предвид физически давещия се. А понякога това давене, ако не е …успешно, е полезно, аз така се научих да плувам. НО – баща ми беше наблизо 🙂 .. Иначе, да, не може да е вечно..

    Коментар от Кръстю — януари 9, 2012 @ 11:24 am

  3. 🙂

    Коментар от deni4ero — януари 11, 2012 @ 4:10 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: