Панаира на Vira

януари 8, 2012

Преди 18 години

Filed under: дневник, поезия — Етикети:, , — Диана @ 11:32 am

В онези млади дни аз бях разочарована от любовта,
но бях красива – всичко ми принадлежеше –
красива, нежна, синеока и с копринена коса –
наистина приличах на принцеса.

И беше лесно някой да ме пожелае,
градът, нощта, земята бяха мои,
и тялото ми беше гъвкаво изваяно –
да, беше лесно някой да ме пожелае.

Но беше трудно някой истински да ме обича –
с безмълвните ми полети и бездни,
със мойте двадесет и няколко наситени години,
с душата ми – пропадаща и звездна.

И се научих да живея като майка и сестра,
а не като съпруга и любима.
И всичкото, което имам, е Клетката от страх
и безпощадната си жажда за взаимност.

Advertisements

2 Коментари »

  1. НЕ е ли част от израстването този път. Може би на всички?

    Коментар от slideworld — януари 8, 2012 @ 1:21 pm

    • Здравей, slideworld,
      да, част от израстването е. Но то всичко е част от израстването, без изключение. Само от човека зависи дали ще тъпче на едно място или ще расте от опита си.
      Това стихотворение е отговор на един въпрос – просто отговор на един въпрос вътре в мен.

      Коментар от Диана — януари 9, 2012 @ 10:03 am


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: