Панаира на Vira

януари 6, 2012

Сутрин

Filed under: дневник, есета — Етикети: — Диана @ 9:46 am

Чета, чета, и всичко, което ми идва на ум,
е: „човешко, твърде човешко…”
И това е най-хубавото,
защото е човешко, но и над човешкото.
Да изразиш тези неща, да ги осъзнаеш,
е върховното от човека.
Да останеш човек, след като знаеш какво значи това,
е толкова трудно.
Но ние всеки ден го правим.
Толкова хора – тук – които чета.
И други – за които чета.
Често съм объркана. Тогава не пиша.
Толкова много въпроси изникват пред мен,
на които няма отговори.
Но всяка сутрин вие ми показвате какво е да сме хора.
Обичам сутрините. И следобедите.
Вечерите са прекалено пълни с мисли.
Залитах по божествения идеал
и още вярвам в него,
но твърде много съм човек.
И всеки ден установявам колко е хубаво –
с всички ужасни грешки, слабости и страхове.
С всички тъги, невъзможности и мъртвородени опиянения.
Човешкият път е прекрасен –
с всичко това.
Когато объркването преминава, се радвам,
че ги има нещата, които ме объркват.
Без тях нямаше да се чувствам толкова човек.
И да знам колко е хубаво.

Advertisements

Вашият коментар »

Все още няма коментари.

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: