Панаира на Vira

януари 4, 2012

По Зеланд (преживяно от мен)

Filed under: дневник, поезия — Tags: , , — Диана @ 4:08 pm

Започва и свършва, започва и свършва денят,
има днес, има вчера и утре,
и някакъв, извървян между тях, не много радостен път,
но няма начало и край с тези вечер и сутрин.

През всичките дни, като нишки от злато,
пътища греят –
породени от светлината,
частици от нея.

И когато твоята нишка заедно с теб затрепти,
само радост изпълва и днес, и утре, и вчера,
каквото и да направиш, в него си истински ти,
и му казваш: мой път, толкова съм щастлива, че те намерих!

Advertisements

Вашият коментар »

Все още няма коментари.

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: