Панаира на Vira

януари 4, 2012

Лунно

Filed under: дневник, поезия — Етикети:, , — Диана @ 11:30 am

Не мога да бъда луната –
окото в небето –
студено, самотно.
Аз съм онази луна –
на приливите и отливите.
На кръвта, стопляща тялото,
и на всичките й желания.

Нося заедно с млечно-бялото
и червеното нейно сияние.


Това е:
красиво, но самотно,
философско, но студено.
Просто временен отлив,
слязъл някак си в мен.

Знам, че изглеждам студена,
но не съм, аз съм толкова топла.

Има една астроложка тук, в блоговете – Kaballa. Снощи се сетих какво ми каза веднъж. Че физическото ми тяло е подвластно на луната 🙂 Но не това – друго беше по-важното. Бях го забравила, снощи го прочетох отново. Даже не цяло, половин изречение. То си стои там – в коментарите – от три години и половина. Стои си там – вече сбъднато.
Така че, луната няма нищо общо. Дори астрологията, в която вероятността да познаеш сигурно е толкова голяма, колкото и по принцип е голяма вероятността да се случи това в живота на човек. Не знам.
Просто си пиша – докато намеря начин да изразя по-топлото в мен 🙂

Advertisements

6 Коментари »

  1. Аз и преди съм то споделял, но не помня къде и кога…значи много ме е впечатлило. Беше филм, не му помня дори заглавието, една стара и болна поетеса в инвалидна количка, пишеше стихове предимно за луната…Стоеше си тя в количката на верандата, а по телевизията предаваха как за пръв път човек стъпва на луната…тогава всички зяпаха телевизорите. Внукът и излезе и каза: Бабо, искаш ли да те вкарам в хола, тъкмо сега ще стъпва..
    – Не…простаци…стъпкаха всичко. – каза тя…
    Май, че след това изпадна в депресия, спря да пише за луната и …замина . Тъжна история 😦

    Коментар от Кръстю — януари 4, 2012 @ 12:12 pm

    • Луната била най-изтърканата тема в поезията 🙂 А на мен първото ми стихотворение в живота беше за луната. Онова, дето го скъса майка ми. Луната явно има някаква притегателна сила за поетите. Но, нали знаеш, като почна да пиша за неодушевени предмети – особено дървета и луни, значи е нещо друго 🙂 Мисля, че това важи за всеки, не само за мен.

      Коментар от Диана — януари 4, 2012 @ 12:22 pm

  2. Как беше онова?! :)…..“Ти напразно търсиш байно, на поезията клупа …И четеш ми многознайно, дисертация не-глупа“ … 🙂
    Започнах вече да забравям, пък и пийнах, ще е караме от тук нататък само в тубето – не ми се мисли 😦

    Коментар от Кръстю — януари 4, 2012 @ 1:38 pm

  3. Ама не търся „на поезията клупа“ 🙂

    Коментар от Диана — януари 4, 2012 @ 3:44 pm

  4. 🙂

    Коментар от Кръстю — януари 4, 2012 @ 3:48 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: