Панаира на Vira

декември 29, 2011

Мога безкрайно

Filed under: дневник, поезия — Етикети:, , — Диана @ 5:06 pm

Видях и сънувам ръцете,
които искам да ме прегръщат.
Знам, че започна ли да пиша за дървета,
нещо друго напира в мен
и насила го спирам и го преглъщам.

Знам, но не искам да бъде
просто плач и молба, и вик за спасение.
Никой не трябва да бъде спасяван,
ние не сме удавници,
ние имаме много за даване.

Това, което е в мен, е толкова силно,
че е станало ритъма, с който дишам,
и мога безкрайно в думи да го превръщам.
Но не – единственото, което искам,
е да спра да пиша
и да започна да те прегръщам.

Advertisements

2 Коментари »

  1. да те прегръщам на дисплея 😀

    Коментар от alfredpacino — декември 29, 2011 @ 6:52 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: