Панаира на Vira

декември 18, 2011

Една неделна проповед и от мен – първа и последна такава

Filed under: Популярни, дневник — Tags: — Диана @ 12:25 pm

Когато изрече тези слова, Заратустра изгледа пак народа и млъкна. „Ето ги — каза той на сърцето си — те се смеят, те не ме разбират, аз не съм уста за тия уши.
Нима трябва човек по-напред да порази ушите им, за да се научат да слушат с очите? Нима трябва човек да гърми подобно на литаври и проповедници на покаяние? Или те вярват само на ломотещия?
Те имат нещо, с което се гордеят. Как наричат това, с което се гордеят? Култура го зоват те, то ги отличава от козарите.
Затова им е неприятно, когато говорят за тях, да чуват думата „презрение“, и така, ще говоря на тяхната гордост.
Ще им говоря за най-презряното: то е последният човек.“
И тъй рече Заратустра на народа:
– Време е вече човек да си постави цел. Време е човек да засади кълна на своята върховна надежда.
Все още неговата почва е достатъчно богата за това. Но тази почва ще обеднее един ден, ще загуби силата си и нито едно високо дърво не ще може вече да израсте от нея.
Уви! Ще дойде ден, когато човек няма вече да хвърля стрелата на копнежа високо над човечеството, а тетивата на лъка му ще е отвикнала да свисти!
Казвам ви: човек трябва да носи хаос в душата си, за да може да роди танцуваща звезда. Казвам ви: още имате хаос в душите си.
Уви! Идва времето, когато човек не ще роди вече никаква звезда. Уви! Идва времето на най-презрения човек, който сам себе си не ще може вече да презира.
Вижте! Аз ви показвам последния човек.
„Що е обич? Що е творение? Що е копнеж? Що е звезда?“ – тъй пита последният човек и премигва.
Тогава земята ще е станала вече малка и по нея ще подскача последният човек, който всичко смалява. Родът му е неизтребим като бълхата; последният човек живее най-дълго.
„Ние изнамерихме щастието“ – казват последните хора и премигват.
Те напуснаха местностите, дето трудно се живее, защото човек има нужда от топлина. Той все още обича съседа си и се търка о него: защото има нужда от топлина.
Да заболееш и да храниш недоверие, за тях е грехота: човек трябва да пристъпва предпазливо. Безумец е, който се препъва в камъни и хора!
Малко отрова от дъжд на вятър: това носи приятни сънища. А накрая много отрова за приятна смърт.
Те още се трудят, защото трудът е развлечение, но се пазят развлечението да не ги изтощи.
Не ще има вече богат и беден. И едното, и другото е свързано с големи трудности. Кой има още желание да управлява? Кой да се подчинява? И едното, и другото е свързано с големи трудности.
Никакъв пастир, а едно стадо! Всички желаят едно и също, всички са еднакви: който чувства другояче, отива доброволно в лудницата.
„Някога цял свят беше луд“ — казват най-изтънчените и премигват. Те са умни и знаят всичко станало: тъй няма край техният присмех. Все още се карат, ала скоро се помиряват – иначе ще получат стомашно разстройство.
Те си имат своето малко удоволствие за през деня и своето малко удоволствие за през нощта: но си тачат здравето.
„Ние изнамерихме щастието“ – казват последните люде и премигват.

… Тъй рече Заратустра.

Advertisements

Вашият коментар »

Все още няма коментари.

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: