Панаира на Vira

декември 17, 2011

Чета

Filed under: дневник, поезия — Етикети:, , — Диана @ 11:09 pm

Чета и всичко прочетено ме боде
като тръни на роза.
Но продължавам да стискам дръжката й,
защото тази роза е моята.

Чета и се опитвам да не правя изводи,
да виждам през думите
човека зад тях.
Но думите са само сянка на човека
и розата пак силно ме пробожда,
но я държа и стискам здраво,
защото тази роза е моята.

И всичките години, през които
не съм го знаела,
са в тръните й.
Ден по ден, минута по минута –
за всяка има болка.
Болезнено е – не толкова за ръката ми,
която продължава да я стиска,
защото знам, че тази роза
е моята.

Advertisements

Вашият коментар »

Все още няма коментари.

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: