Панаира на Vira

декември 11, 2011

Понякога

Filed under: дневник, поезия — Етикети:, , — Диана @ 12:14 pm

Понякога едно гигантско Отчаяние
застава на прага на света –
точно на вратата ми към него.
Титан, чиято сянка полазва навсякъде –
задънва улици, отсича пътища,
които са изглеждали като магистрали –
с един удар на меча си.
И, притаена в неговата сянка,
не дишам, не помръдвам – като вцепенена –
защото… как да го преборя? –
То засенчва дори небето…

И имам нужда от много Утеха,
от много Откровеност и много Нежност,
за да прогледна зад сивата му сянка.

Зад сивата му сянка,
където са градините, където са реките
и светлината,
които не познават Отчаянието,
но не познават и екстатичността на Щастието…

Advertisements

Вашият коментар »

Все още няма коментари.

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: