Панаира на Vira

декември 8, 2011

Лебедът

Filed under: дневник, поезия — Етикети:, , — Диана @ 3:14 pm

Аз виждам само онзи Лебед
сред пустошта на карнавала
и като него оцеляла,
се чувствам много непотребна.

Но знам, че Лебеда го има,
че той е там, че той е вечен –
едно видение далечно,
особено сега – през зимата.

И пазя ярките му сънища
и мислите му непокътнати –
сред тези улици задънени
единствен той познава пътя.


ЛЕБЕД КРАЙ ПЪТЯ

Анатолий Передреев (преводът е мой)

Край чертата възпалена
на шосето в дим обвито
пролетно и лятно време
лебед като в сън прелита.

Залив пуст, необитаем,
с дъсчен под – изгнил, пропукан…
Кой да плува и сияе
лебед бял е пуснал тука?

Цял ден дрънкайки се носят
нажежени колелата,
пръска се чакъл с откоси
и се сипе до водата.

Той не чува и не вижда,
в мисли свои потопен е,
въздухът едва раздвижва
неговото отражение.

Или спи сън ослепителен
в някой навес подслонен,
от рева ли на колите
е навеки оглушен?

Или носи се блажено
с бялото крило от тук
в царството на съвършенството,
без да пуска никой друг?

Advertisements

Вашият коментар »

Все още няма коментари.

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: