Панаира на Vira

декември 3, 2011

На леля ми

Filed under: дневник, поезия — Етикети:, , — Диана @ 5:48 pm

Лельо, познаваш ме,
обичам твоето дете
както ти обичаше нас –
твоите племенници.
Разбира се, че ще й помагам –
винаги, винаги.
Ще й дам всичко от себе си.
Ти ме познаваш.
Всяка от нас търсеше пътя си –
всяка в своето уединение.
Затова нямахме много време
да сме заедно.
Но ти ме познаваш,
защото ти си аз,
аз съм ти,
и тя е като нас – същата.
И когато й казвам по телефона,
че я целувам,
аз наистина я целувам
и й давам всичко от себе си,
за да не спира да лети.
Като нас.

Advertisements

Вашият коментар »

Все още няма коментари.

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: