Панаира на Vira

ноември 28, 2011

Избор

Filed under: притчи — Tags: , — Диана @ 11:40 am

Приказката има и посвещение, което няма да напиша тук

Живял някога един цар на име Разум. Той бил велик владетел на своето царство, наречено Сърце от камък. Самото царство било разположено на огромна ледена скала в морето. Вълните и ветровете го блъскали от всички страни. Но то оцелявало, защото всичко в него било напълно вкаменено. Хората там не познавали нито яркото слънце на кралицата Любов, нито топлите повеи на магьосниците Надежда, Очакване и Милост.
В по-отдавнашни дни, в младостта на кралството, всичко това още го имало, макар и по малко, но в днешните дни, то било само нелеп спомен, толкова далечен – като сън в сърцата на хората.
Кралят Разум управлявал с твърдост и желязна дисциплина. Цялото кралство приличало на свита в юмрук длан – силно, оцеляващо във всичко.
Кралят имал дъщеря, твърде различна от него и от поданиците му. Когато се родила, майка й пожелала да я нарече Желание на душата. И понеже кралицата била на смъртен одър, изпълнили желанието й. Принцеса Желание на душата. Кралят поверил грижите за нея на придворните дами и не я виждал често, защото… в нея имало нещо, което го смущавало. Нещо, навяващо смътен копнеж по топлина, по обич – неща, отдавна забравени, неща – невъзможни в този Север, в това море. Неща – заплаха. Неща, които припомняли думи като мекота, топлота, ласка.
Лицето й не било камък, изражението й не било студ. Какво щяло да стане с нея? Дори това, че мислите за нея му навявали някаква смътна жал и тъга, го смущавало. Не, цветя не растат по тази ледена канара. Защо, защо това цвете поникна тук? – питал се той.
Принцеса Желание на душата растяла и изпълвала каменните стаи на двореца с някаква невидима топлота. С някаква притегателна като магнит фина сила. Магията й се разпростирала навред и започнала да се излива извън двореца.
Била единствената, над която кралят Разум нямал власт. Но нямали власт над нея и ледените ветрове, и гневните вълни на морето. Сестра на Северното слънце била принцеса Желание на душата и кралят знаел това. Знаел го и усещал как ден след ден силата му се топи от вълните на нейното горещо сърце.
А без да знае нищо за това, което прави, принцесата заливала и заливала тези студени скали с топлина. Стопявала и стопявала леда – океанския лед в сърцата на хората в кралството. И един ден всички видели, че ледената пустиня вече не е толкова студена, вече не е толкова корава.
Ледът започнал да се топи и на поданиците и на краля било ясно, че ако продължи така, ще останат без земя под краката си, че ще се удавят в огромното ледено море, че трябвало да спрат това – било въпрос на живот и смърт.
А само един дъх на принцесата стопявал тонове лед. Те трябвало да я убият, да задушат това, което тя представлявала, но не били способни. И толкова хубаво, толкова топло било край нея…

И сега какво?
Защото моят единствен финал, моят избор е, че те всички с радост се удавили, когато ледът се стопил. Защото, веднъж започнали да се топят ледовете, силата на разума вече няма власт над тях. Нима ще искаш да вледениш отново всичко, само за да останеш жив – по този начин? Но много хора избират това, а и аз съм си малко луда. Защото… и да се удавиш така изисква смелост, на която сигурно ние още не сме способни.
Който не е бил изправен пред такъв избор, той не знае…

Advertisements

8 коментара »

  1. Ей, Дидка, ама ти пък този разум за нищо го нямаш – веднага го удави! Само искам да вметна, че разумът не е студен – разумът е неутрален.

    Та значииии:
    Построили в леденото кралство ЕЛЕКТРОЦЕНТРАЛА (хихихи!), където принцесата с емоциите си захранвала… хайде да го кажем по-поетично – осветявала цялото кралство и всички тънели в благоденствие и вече не се бояли за живота си. Въобще, кралството се превърнало в най-красиво осветения айсберг в околността и всички поощрявали принцесата да се отдава на емоциите си.
    Хепи енд!

    И тук възниква резонния въпрос: ще смеете ли друг път да оставите отворен финал в ръцете на инженер?! Ха! 😉

    Коментар от vilford — ноември 28, 2011 @ 12:09 pm

  2. Е, и Дорето ми каза в чата, че приказката е за глобалното затопляне… На шега, разбира се. Аз пък й казах, че е за глобалното затопляне в душите.
    А ти, инженерке моя, знаех си, че ще намериш решението. Ама да знаеш, че разумът не е просто неутрален, когато го оставиш да управлява кралството. Властта го прави студен!
    Абе, знам си аз, че трябва да ви говоря само в стихове 🙂

    Коментар от Диана — ноември 28, 2011 @ 12:17 pm

  3. Преди години Дачи ми даде финал на моята приказката, която поразително прилича на товята. 🙂 Не само ми хареса, но и ме направи щастлива!

    http://www.leeneeann.info/blog/?p=22

    Коментар от Mari-ana — ноември 28, 2011 @ 12:35 pm

  4. …или може би на поданиците на сърце от камък им порасли русалски опашки и хриле и заживели щастливо в океана, кой знае:)

    Коментар от Niili — ноември 28, 2011 @ 1:19 pm

  5. И тук да кажа това, което казах на Марианка във ФБ – финалът на Дачи е красив и верен от езотерична гледна точка, а вие знаете, че на вълна езотерика съм аз в момента. НО! Третият коментар – този на Ийори:

    Равновесие?
    Има само там където няма нито огън, нито лед.
    Животът е едно усилено неравновесие.

    ми допада на мен. Защото аз още съм човешко същество и още се люшкам неравновесно и много силно :)))

    Коментар от Диана — ноември 28, 2011 @ 2:07 pm

  6. А, между другото, помните ли „Теменужка на Северния полюс“ от Джани Родари? Ето тук я има:
    http://azor.blog.bg/hobi/2008/07/25/temenujka-na-severniia-polius.216100

    Коментар от Диана — ноември 28, 2011 @ 2:39 pm

  7. Много е красиво. 🙂

    Коментар от Galia Pashova — ноември 30, 2011 @ 8:10 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: