Панаира на Vira

ноември 8, 2011

Хазрат Инаят Хан

Filed under: Популярни, дневник — Tags: — Диана @ 9:28 am

Какво е словото? Това, което произнасяме? Това ли е слово? Не, това е само повърхността на словото. Нашите чувства са слово, нашия глас, нашата атмосфера е слово. Съществува поговорка: „Това, чрез което се изявявате, говори по-силно, от това, което произнасяте.“ Това показва, че дори когато човек не говори, говори душата му. Как предсказатели на съдбата узнават бъдещето? Те го слушат. Те казват, че четат по линиите на ръката, по разположението на планетите, по постъпките на хората. Но всичко това е слово. Защото слово означава изразяване: изразяване с глас, с думи, с форма, с цвят, с линия, с движение. Именно така ние виждаме, че всичко е единно в езотеричната страна на мистицизма. Разбира се, много хора на Запад казват, че за тях е много сложно да медитират в рамките на техния свят – имат толкова много задължения и занимания. Моят отговор е, че именно по тази причина още повече се нуждаят от медитация.

Слушал съм много хора да казват, че в тях има силно желание да отдават своето време и мисли на духовни занимания, но тъй като не са достигнали до този начин на живот, който да освободи ума им за подобни занимания, те смятат, че не могат да достигнат до нещо духовно. И аз виждам разумност в техните аргументи, защото е съвършено вярно, че в този свят – такъв е животът днес – е сложно да се съществува без пари. Материалните неща дори в духовните общности не могат да се правят без пари. Ако искам да изнеса лекция, но нямам помещение, това би било невъзможно. И ако ги нямаше обявите във вестниците, никой не би узнал за лекциите или само двама-трима души ще бъдат така добри да дойдат и да ме слушат. Затова е естествено, човек да мисли по такъв начин и не следва да бъде порицан. Но в същото време, когато ние гледаме на това от друга гледна точка, виждаме, че всеки момент, загубен в очакване на духовно придобиване, е най-голямата от мислимите загуби. И ако човек продължава да мисли: „Ще дойде ден и аз ще променя своя живот и ще последвам нещо висше, нещо духовно“ – този ден никога няма да дойде. Човек е длъжен да направи това днес, точно сега, вместо да твърди: „Ще го направя утре“. Иначе ще съжалява.

Животът се разтваря, времето преминава. Часове, месеци, години се изплъзват, преди човек да осъзнае това. Но за този, който разбира значението на времето, духовното достижение е на първо място. Както е казвал Христос: „Търсете най-напред Царството Божие и Неговата правда и всичко това ще се приложи към вас.“ Аз не ви казвам: „Оставете всичко, за да се стремите към духовни неща“. Духовното достижение не лишава човека от материални придобивки. Само трябва да се помни, че духовните са на първо място. И за да станем духовни, не е задължително да захвърлим светския живот или всичко, което е хубаво, красиво и значително от гледна точка на материалния свят. Соломон с цялото свое богатство не е бил по-малко мъдър. На човек не му е необходимо да захвърли всичко, което има, за да стане духовен. И ако някой мисли така, жалко за него. Почакайте, преди да кажете: „Ще чакам, докато дойде моят кораб и тогава ще стана духовен“ – кой знае кога ще дойде корабът? Никога не е късно да се започне духовният път, но в същото време никога не е твърде рано. В момента, когато човек помисли: „Вече е твърде късно, длъжен съм да започна“ – той наистина е длъжен да се отправи на път и да премине през всички изпитания и тежести на този път, с увереността, че няма нищо неизпълнимо, когато приеме духовния път.

Човек може да каже, че е длъжен да преодолее много слабости. Начинът да се овладеят слабостите е чрез медитацията. Когато съществуват много задължения в живота, самият ум на човека му говори, че е по-добре да се медитира и да се направят тези задължения по-леки. Безпокойството не помага на човек да реши проблемите си. Той трябва да бъде достатъчно силен, за да поеме своята отговорност и да я носи на плещите си.

Съществуват думи, известни на мистиците и непринадлежащи на никой език, въпреки че думите на много езици водят началото си от тези мистични думи. С помощта на тези думи човек развива две способности: виждане и чуване. Под виждане, разбирам не виждане с очите, а проникновение. Именно проникващата способност на погледа прави човека виждащ и в това е истинският смисъл на думата ясновидство. В наши дни хората толкова силно злоупотребяват с тази дума, че никой повече не иска да я използва. Но в света не е останала и една дума, с която не е злоупотребявано. Ако сме толкова чувствителни към думите, тогава трябва да се откажем от целия език.

Под чуване аз не подразбирам слушане, слух. Имам предвид отзивчивост: отзивчивост към земята и небесата, отзивчивост към всяко влияние, помагащо да открием душата. Чрез отзивчивост и проникновение, придобити посредством силата на словото, накрая човек достига целта – целта, която е предмет на желание и копнеж на всяка душа.

Хазрат Инаят Хан, Космическият език, издателство Шамбала

Advertisements

Вашият коментар »

Все още няма коментари.

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: