Панаира на Vira

ноември 7, 2011

Да изразиш неизразимото

Filed under: дневник — Етикети:, — Диана @ 2:06 pm

Огря ме образът на Велчо Милев – един от много малкото писатели, с които съм общувала, и може би единственият, с когото запазих сърдечни отношения след всичко, което се случи, когато напусках Литературен свят. Огря ме и ме засипаха мили спомени – той, гостоприемството на неговия дом, усмивката му, благоразположението му към мен – не благоразположение – истинска благост, несравнима с нищо.
Спомням си колко дълбоко ми въздействаха книгите му, особено първата, която прочетох, и колко емоционално пишех за тях.
Разгърнах ги, прочетох пак какво ми е написал, когато ми ги подаряваше.
Какво са сродните души? Съпругата на Велчо – леля Пенка – веднъж каза, че ако не ни познаваше – Велчо и мен, щеше да помисли, че „една майка ни е раждала”.
Какво са сродните души? Защо винаги, когато се сетя за Велчо Милев, ми става мило и хубаво и ми се иска по някакъв начин да го изразя – не просто в думи.
Какво са? Когато с Велчо се срещаме, е така, сякаш никога не сме се разделяли. А ние сме се срещали три пъти всичко на всичко.
Ние с него нямаме почти никакви допирни точки в живота. Но си приличаме по това, че и двамата търсим начини да изразим неизразимото, невъзможното.
Когато извадих книгите ти, Велчо, намерих едно списание Везни, а в него – стихове на Рабиндранат Тагор. Виждам, че и той се е опитвал, както всеки творец, да изрази неизразимото. Нека тези редове бъдат за теб, а ти пребъди!

Песента, която дойдох да изпея, до днес
остава неизпята.
Прекарах дните си в настройване
и разстройване на струните.
Не е настанал още истинският час,
не са избрани точните думи –
само сърцето ми кърви от желание.
Цветът не е разцъфнал, само вятърът
въздиша наоколо.
Не съм виждал лицето му, нито съм чувал гласа му –
чух само тихите му стъпки по пътя пред дома си.
През целия си ден разстилах рогозката,
където той ще седне на пода –
но светилникът не е запален и аз не мога
да го поканя в своя дом.
Живея с надеждата, че ще го срещна,
но тази среща още не е дошла.

Advertisements

Вашият коментар »

Все още няма коментари.

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: