Панаира на Vira

ноември 7, 2011

Защото ни има…

Filed under: дневник, поезия — Етикети:, , — Диана @ 5:23 pm

Металните вибрации на егото
крещяха в мен победоносни звуци.
Душата знаеше, че това е егото,
качило се на своя кървав връх –
не съм била така метална никога…
Душата знаеше,
но блясъкът на плътната му броня
я ослепяваше.
И мислех тази светлина
за истинското и безсмъртно слънце.
Забиваха металните въпроси
най-тежките си мечове в сърцето ми:
защо не съм, защо не съм постигнала,
защо не съм, защо не съм обичана,
защо не съм…
А бях.
И ти дойде да ми го кажеш.
Дойде – не те видях веднага.
Изпълни ме завинаги с това разбиране –
че съм обичана, и не защото съм постигнала,
а само затова, че съществувам, че ме има…
Ти ми помогна,
знаех, че си ти,
почувствах, че обичам и нещата,
които ни разделят.
Неща, които дълго не успявах да простя,
най-искрено простих –
завинаги, за първи път,
пред мен все още е това върховно откровение
и знам, че мракът няма никога да се завърне.
Просто знам.
Ти сложи светлия печат в душата ми.
Ти ми помагаш, теб те има, ти си там –
ти си във мен, завинаги, навсякъде,
планетите, вселените, слънцата
и цялото творение повтаря името ти –
обичана, обичан, обичани, защото
ни има…

Advertisements

има 1 коментар »

  1. […] в мен им простих, надявам се, че и те са ми простили. Ето тук съм написала за това просветление. Но по отношение на математиката, на логиката, все пак […]

    Pingback от Математика « Панаира на Vira — декември 28, 2011 @ 12:08 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: