Панаира на Vira

септември 22, 2011

Този сладък път, сърцето на всичко

Filed under: дневник, поезия — Tags: , , — Диана @ 9:30 am

Диана Павлова

Въпреки че този момент е далеч, и въпреки че знам, че срещата между двама души е временна, Ошо, че те не могат да останат слети завинаги, защото са крайни. Въпреки това:

Написано от човек

Какво ще стане, когато всички същества
реализират своята божествена природа,
и се върнат в Едното?
Бог ще бъде осъществен,
животът ще стане вечна радост,
нескончаемо блаженство.
Човек повече няма да бъде краен,
Човек ще бъде безкраен.
И… няма да е човек,
а нещо по-друго.

Дали, закодиран някъде в душата му, в ума му,
човек ще носи спомена за преживените терзания,
разтворен в постигнатата реализация,
и на фона му ще разпознава постижението си?

Дали ще помни пътя си –
онзи път, човешкият, на крайното,
на непреодолимо копнеещото да се слее,
което никое физическо сливане
не е удовлетворило докрай?

Но този начален път –
на всеотдаен опит да се слее човек с човека,
душа с душата, лъч с лъча,
на първите проблясъци на вечното,
на първите прозрения,
този прекрасен път –
на първите стъпки в божественото,

този сладък път,
сърцето на всичко,
нека остане,
нека не бъде забравен.

22.09.2011, София

Advertisements

Вашият коментар »

Все още няма коментари.

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: