Панаира на Vira

септември 20, 2011

Доказателството е днешният човек

Filed under: Популярни, дневник, притчи — Tags: — Диана @ 12:48 pm

Ето това е моят дух – в казаното след историята:

„Разказва се, че някога, много отдавна, покрай двореца на един цар всеки ден минавал амбулантен търговец на ветрила.
Той възхвалявал чудесните и уникални ветрила, които продавал. Никой, твърдял той, не бил виждал преди такива ветрила.
Царят имал колекция от най-различни ветрила от всички краища на света, затова бил много любопитен. Един ден той се навел от своя балкон, за да види този продавач на уникални и чудесни ветрила. Според него ветрилата изглеждали обикновени, едва ли стрували и един грош, но той все пак поканил човека при себе си.
Царят попитал:
– Какво им е уникалното на тези ветрила? И каква им е цената?
Търговецът отговорил:
– Ваше величество, те не струват много. Като се вземе предвид качеството на тези ветрила, цената е много ниска: сто рупии за ветрило.
Царят бил смаян:
– Сто рупии! Това ветрило за една пайса, за една стотинка, може да се купи навсякъде из пазара. А ти искаш сто рупии! Какво толкова им е специалното на тези ветрила?
– Качеството! Всяко ветрило има гаранция сто години. Дори и за сто години то няма да се развали – отвърнал човекът.
– Като ги гледам, не ми се вижда възможно да изтраят дори и седмица. Да не се опитваш да ме измамиш? Такова нагло мошеничество, и то пред царя?
Търговецът рекъл:
– Господарю, как бих се осмелил? Ти знаеш много добре, че аз всеки ден минавам под твоя балкон, продавайки ветрилата. Цената е сто рупии за ветрило и ако то не изтрае сто години, аз отговарям. Всеки ден аз съм на улицата. Пък и, в края на краищата, ти си владетелят на тази земя. Ако те измамя, как мога да бъда в безопасност?
Купили едно ветрило на исканата цена. Макар че царят не вярвал на търговеца, умирал от любопитство да разбере какви са му основанията да прави такива изявления. На търговеца му било заповядано да се появи отново след седем дни.
На третия ден дръжката се извадила и ветрилото се разпаднало преди да изтече седмицата.
Царят бил сигурен, че продавачът на ветрила никога вече няма да се появи, но за негово пълно изумление човекът дошъл, както му било заповядано – навреме, на седмия ден.
– На твоите услуги, Ваше величество.
Царят бил бесен:
– Мошеник такъв! Глупак! Ето ти го ветрилото: цялото е на парчета. Това му е състоянието за една седмица, а ти гарантираше, че ще изтрае сто години! Да не си побъркан, или си просто архиизмамник?
Човекът отговорил смирено:
– С цялото дължимо уважение, но изглежда, че Моят господар не знае как да си служи с ветрила. Ветрилото трябва да изтрае сто години, това е гарантирано. Ти как си вееше с него?
– Божичко – казал царят, – трябва сега да се уча и как да си вея с ветрило!
– Моля те, не се гневи. Как е могло такава съдба да постигне ветрилото само за седем дни? Ти как си вееше с него?
Царят взел ветрилото, показвайки начина, по който човек си вее с ветрило.
Търговецът казал:
– Сега разбирам. Не трябваше да си вееш по този начин.
– Че какъв друг начин има? – попитал царят.
Човекът обяснил:
– Дръж ветрилото неподвижно. Дръж го неподвижно пред себе си и движи главата напред-назад. Така ветрилото ще трае сто години. Ти ще си отидеш, но ветрилото ще остане непокътнато. При него няма нищо сгрешено; начинът, по който си вееш, е погрешен. Дръж ветрилото неподвижно и си движи главата. Че какъв недостатък има ветрилото? Грешката е в теб, а не в моето ветрило.
Човечеството е обвинявано в подобни грешки. Погледни хората.
Човекът е толкова болен, разболян от болестите, натрупвани в продължение на пет, шест, десет хиляди години. Непрестанно се повтаря, че човекът е този, който е грешен, а не културата. Човекът изгнива, но въпреки това културата се възхвалява. Нашата велика култура! Нашата велика религия! Всичко е велико! А я виж плодовете му!
Те казват: „Човек е грешен; човек трябва да се промени” и все пак никой не може да отговори на въпроса дали нещата не са такива, каквито са, поради това, че нашата култура и религия, неспособни за десет хиляди години да изпълнят човека с любов, са основани на фалшиви стойности. А ако любовта не се е развила за последните десет хиляди години, от мен да го знаете: няма бъдеща възможност, на базата на тази култура и религия, да видите някога любещ човек. Нещо, което не е могло да бъде постигнато за последните десет хиляди години, не може да се постигне за следващите десет хиляди. Днешният човек утре ще бъде същият. Макар че външните обвивки на етикеция, цивилизация и технология се променят от време на време, човек си е същият и ще остане такъв завинаги.
Ние не сме готови да преразгледаме нашата култура и религия, обаче им пеем „осанна” колкото ни глас държи и целуваме нозете на техните светци и пазители. Дори няма да се съгласим да погледнем назад, за да размислим върху нашите обичаи и върху насоката на нашето мислене, за да проверим дали не са заблуждаващи, за да видим дали не са всички погрешни.
Искам да кажа, че основата е дефектна, че стойностите са фалшиви. Доказателството е днешният човек. Какво друго доказателство може да има?”


Ошо, От секс към свръхсъзнание

Advertisements

Вашият коментар »

Все още няма коментари.

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: