Панаира на Vira

септември 13, 2011

Само се заслушай

Filed under: дневник, есета — Етикети:, — Диана @ 8:57 am

Има стихове, създадени майсторски – и по отношение на техниката, и на изразяване на чувството. Високо художествени, естетични, въздействащи. Но… мъртви. Като любителска снимка – увековечен миг, отминал завинаги. Спомен.
Те звучат хубаво, но не са автентични. Няма нищо ново, нищо ново под слънцето. Ще ми се да дам пример, и то с най-добрите от тях, но не искам да засегна ничия чувствителност.
Има и стихове – живи, в които енергията тече. Енергия – тяхна собствена. Не се нуждаят от твоята кръв и страст – да ги захрани. Стихове, не толкова понятни като първите, защото имат не един, а хиляди пластове в себе си, милиони. Пласт след пласт. И не се изчерпват.
Те носят ритъма на самия живот, целостта му.
Хармонията и хаоса, красотата му.
Всичко, което сме.
И притеглят душата като магнит – без да се нуждаят от разяснения.
Тя ги разпознава и те са вечни като нея.
Само се заслушай.

Advertisements

Вашият коментар »

Все още няма коментари.

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: