Панаира на Vira

септември 5, 2011

Момичето, което пише…

Filed under: "Нормално", дневник, есета — Диана @ 11:57 am

Към „Обичай момичето, което пише” на Бени

Момичето, което пише, не се различава съществено от другите хора. Само е малко по-чувствително. Майка, татко и сестра ми биха казали – много по-чувствително, защото си слага всичко на сърцето. И как иначе. За него няма друг начин на живот – то вижда и приема света със сърцето си и смята, че всички би трябвало да живеят така. Но в екстремни ситуации няма по-устойчиво, по-стабилно същество от него. Направо е невероятно с каква сила ги преодолява. Докато опасността премине. Тогава пак става най-чувствителното, най-уязвимото същество на света. Но вътрешната му сила остава. Тя е твърде голяма, огромна за крехкото външно. Как ли не съм се опитвала да изразя това – че обратно на всичко – отвън съм слаба, а отвътре прекалено силна. Отвън можеш да ме повалиш само с дума, но там, където няма думи, съм богиня. Намирам се и продължавам напред. Необяснимо е това външно и вътрешно и кое от коя страна е.
Необясними са много неща. Момичето, което пише, е нетърпимо към всяко лицемерие. То е безпогрешен индикатор за лицемерието на другите. И в същото време, понякога е най-големият лицемер. Защото се преструва пред света – когато иска да потъне в съзерцание, а „трябва да…” – трябва да приготви вечеря, да изпълни ангажиментите си – деловите, семейните. Когато иска да бъде само, а е с други, или иска да бъде с други, а е само. Когато прави едно, а мисли за друго. Както често се случва. За да съхрани външното стабилно, пренебрегва вътрешните си желания. И защо? Страх го е това крехко външно да не рухне – но то е друга тема.
Момичето, което пише, има нужда от много свобода. Свобода за полет, свобода да обича – всичко и всеки, когото пожелае. Момичето, което пише, иска и е готово да бъде обичано от всичко и от всеки, който е способен и знае как се обича.
И ако нещо от написаното ви се стори детинско, наивно, незряло, то е, защото момичето, което пише, е още дете. Защото е чисто, въпреки безбройните наслоения отгоре му. Защото е родено красиво и такова ще си остане. Защото е наивно и е избрало съзнателно наивността пред илюзорната сила на много знаещите и патилите. Защото е преживяло не по-малко неща от тях, но ги е видяло и приело по друг начин.
Никак не ме е срам да излагам написаното на показ. То може да е противоречиво, но показва – за този, който иска да разбере – как се израства. И знам, и го казах веднъж вече – повече от написаното няма стойност – то е упражнение, игра. Пиша, защото аз имам тази потребност. А ако нещо от него се получи достатъчно хубаво, с висока художествена стойност, такова, което да докосне и други души по красив естествен начин, и да е завършено, съвършено, то може и да добие стойност.
Момичето, което пише, е ваше и никога не е ваше, вие избирате. 🙂

Advertisements

2 Коментари »

  1. колко безумно право е момичето, което пише 🙂

    Коментар от workshopofniili — септември 5, 2011 @ 2:03 pm

  2. мила, мила Нийли! 🙂

    Коментар от Диана — септември 5, 2011 @ 2:26 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: