Панаира на Vira

януари 24, 2011

Седемнайсетгодишните

Аркадий Белкин

Превод: Диана Павлова

СЕДЕМНАЙСЕТГОДИШНИТЕ

Вечер на випуска –
                    във залата,
в зори –
          на страшната война.
И в миг
          от оръдейни залпове
се пръсна на парчета
                              тишината.
В небето
          облак самолети
И бомби, бомби –
                    като град.
„Стой! – ротният крещи. –
                              Момчета,
няма отстъпване
                    назад“.
Стояха.
          Устояха.
                    Знаеха
и вярваха,
          ще победят…
Четирдесет и пета –
                              в залата,
е жив
          един
                    от всички тях.


СЕМНАДЦАТИЛЕТНИЕ

Был вечер выпускной –
                              а завтра
Под утро –
          страшная война
И вмиг
          от орудийных залпов
Разорвалась на клочья
                              тишина.
И в небе
          тучей самолеты
И бомбы, бомбы –
                    словно град.
И приказал мальчишкам
                              ротный:
„Стоять –
           и ни на шаг назад“.
Стояли.
          Выстояли.
                    Знали
И верили,
          что победят…
А в сорок пятом
                    в школьном зале –
В живых –
          один
                    из всех ребят.

Advertisements

Вашият коментар »

Все още няма коментари.

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: