Панаира на Vira

ноември 18, 2010

Добродетел от памтивека, Път във висините

Filed under: Популярни, дневник — Етикети:, , — Диана @ 9:01 am

Изкуството да се възпитава твърда воля и честно поведение се състои ето в това:
Ако говорим за вечно продължаващото: нищо не се устремява така надалеч като далновидните замисли.
Ако говорим за спокойствието: няма по-голямо спокойствие от това да си спокоен в незавидно положение.
Ако говорим за насъщното: няма нищо по-насъщно от възпитаването на добродетел.
Ако говорим за радостта: няма нищо по-радостно от любовта към доброто.
Ако говорим за духовното: няма нищо по-духовно от крайната искреност.
Ако говорим за разума: няма нищо по-разумно от вникването в най-дребните неща.
Ако говорим за щастието: няма нищо по-щастливо от безметежния живот и пълнотата на познанията.
Ако говорим за нещастието: няма нищо по-нещастно от ненаситните желания.
Ако говорим за горестите: няма нищо по-горестно от раздора между сърцето и духа.
Ако говорим за бремето: няма нищо по-обременително от неспокойствието и суетата.
Ако говорим за скуката: няма нищо по-скучно от постигнатото без труд.
Ако говорим за помрачението: няма нищо по-помрачително от алчността и липсата на достойнство.
Ако говорим за тъгата: няма нищо по-тъжно от онова, което изчезва за миг.
Ако говорим за опасностите: няма нищо по-опасно от това да разчиташ на подозрителен човек.
Ако говорим за пораженията: няма по-кратък път до поражението от самолюбието и алчността за богатство.

Из „Книга на основите” („Су шу”), Хуаншъ гун (което значи Владетел на Жълтата скала), втората половина на III век пр. н. е.

Цялата книга намерих публикувана тук.

А ето и нейната история:

Малкият трактат, наречен „Книга на Основите“ („Су шу“), е истински катехизис на китайската политическа мъдрост. Много накратко, но изключително последователно и пълно в него са изложени основните принципи в поведението и мисленето на китайския политик стратег. Необикновена е съдбата на тази книга. Традицията приписва авторството й на някакъв старец на име Хуаншъ гун (което значи Владетел на Жълтата скала) – същия, който се смята за автор на един от седемте класически трактата за военното изкуство, наречен „С трите стратегии на Владетеля на Жълтата скала“.
Според преданието Хуаншъ гун дал съчинението си на пълководеца Джан Лян, бъдещия съратник на основателя на Ханската династия Лиу Бан, при твърде екзотични обстоятелства. Веднъж Джан Лян срещнал на моста Сяпей бедно облечен старец. Като видял приближаващия се Джан Лян, старецът демонстративно хвърлил едната си обувка под моста и помолил Джан Лян да му я донесе. От уважение към почтената възраст на непознатия Джан Лян изпълнил нареждането, след което старецът му наредил и да я обуе на крака му. Джан Лян изпълнил и това нареждане. Старецът си тръгнал, но внезапно се спрял и рекъл на Джан Лян: „Синко, може да те взема за ученик. След пет дни на разсъмване ти пак можеш да ме срещнеш тук.“ Джан Лян благодарил на стареца с поклон и след пет дни рано сутринта отново отишъл на моста. Там старецът вече го очаквал. „Не бива да караш стария човек да чака“ – недоволно казал той на Джан Лян и му наредил да дойде пак на моста след пет дни. Но и следващия път Джаи Лян дошъл на уговореното място след стареца. Накрая, третия път, той отишъл на моста още по тъмно и старецът не трябвало да го чака. „Ето сега всичко е наред!“ – казал старецът, сетне измъкнал от пазвата си някаква книга и я дал на Джан Лян с думите: „Ако прочетеш тази книга, можеш да бъдеш съветник на владетеля на целия Поднебесен свят. След десет години ти ще се издигнеш. А след тринайсет ще ме видиш на северния бряг на река Дзи. Аз ще бъда жълта скала в подножието на планината Гучън.“
Благодарение на книгата, подарена му от необикновения старец, Джан Лян станал най-късметлията пълководец в света. След смъртта на Джан Лян обаче следите на чудесната му книга се загубили и екземпляр от нея, казват, бил отново намерен чак след петстотин години, когато някакви крадци разкопали гроба на Джан Лян. Разказват, че книгата била скрита в ясписовата поставка под главата на починалия стратег и тя започвала с думите: „Не е позволено тази книга да се дава на неправедни, неумни и недостойни. Който я предаде на неподходящ човек, непременно ще изпадне в беда, който не я предаде на достоен човек, също ще изпадне в беда.“ Но широка известност „Книга на Основите“ получава едва след няколко столетия.
Съдържанието и стилистиката на книгата на неизвестния старец говорят, че тя наистина се е появила през втората половина на III в. пр. н. е. или малко по-късно. В нея намираме систематизирано изложение на основите на китайската стратегемология. В първата глава, съчетавайки конфуцианския морализъм с даоската метафизика, авторът говори за важността на петте етични „постоянства“ на китайската традиция: праведен път, добродетели, човечност, справедливост и ритуал. Прилагането на тези вселенско-нравствени норми обаче зависи от умението да се възползваш от „силата на обстоятелствата“. Втората глава е посветена на принципите за „използване на хората“ и тук акцентът е поставен върху умението „да се използва всеки според способностите му, за да се изяви неговата природа“. Третата глава е посветена на основите на духовното усъвършенстване – задължителен атрибут на китайската стратегия, защото без него е невъзможно да се управляват другите хора и да се постигне успех в света. В четвъртата глава се разглеждат правилата за ръководство на държавата и акцентът отново се поставя на духовните качества, необходими за доброто управление. В петата глава са посочени правилата за отношения с хората, които даряват стратега с успех и власт. И в нея главното си остава проповедта за скромност и потайност, дори вътрешно отдръпване от света, което позволява на стратега безпогрешно да различава достойнствата и недостатъците на хората и да ги използва за своите интереси. Заключителната глава шеста на книгата съдържа някои общи съвети за държавната политика.

Advertisements

има 1 коментар »

  1. Ще кажа и нещо по повод на многото мъдрости. Не е лошо човек да ги чете, но да ги интерпретира според собствения си опит. В книгата с дзенски коани имаше нещо много поучително: „Каква е ползата от това, че изследваш книгите? Ако въпросът е твой, ще намериш и отговора.“

    Коментар от Диана — ноември 18, 2010 @ 9:14 am


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: