Панаира на Vira

ноември 17, 2010

Когато хората осъществяват своя път, пътят на Небето се осъществява от само себе си

Filed under: Популярни, дневник — Етикети:, , — Диана @ 9:13 am

Предисловие към „ИЗКУСТВОТО НА ВОЙНАТА”

През 597 г. пр. н. е. войските на две древни китайски царства, Чу и Дзин, се срещат в голяма битка и воините на Чу разгромили напълно врага. Съветниците на чуския владетел тутакси му предложили на мястото на битката да се издигне кула в чест на победата, но владетелят неочаквано им възразил:
„Нима вие не знаете какво означава думата война? Написана, тя се състои от два знака – „копие“ и „спри“. Да бъдеш воин – значи да предотвратиш насилието, да оставиш настрана оръжието, да не загубиш величието си, да установиш в страната мир и да увеличиш благосъстоянието на хората. А сега заради мен телата на воините от двете царства лежат на бойното поле, защото аз използвах насилие. Заради мен бе извадено оръжието, защото аз не позволих да бъде оставено настрана. А щом съм позволил да се извади оръжието и съм използвал насилие, мога ли да запазя своето величие? Аз тръгнах срещу волята на много хора – как мога да установя мир в страната? Аз извлякох изгода от несгодите и страданията на другите – как мога да кажа, че съм увеличил благосъстоянието им? Не, по-добре е да издигнем тук олтар и жертвите да поднесем на нашите сиятелни предци и да им обявим за моите деяния…“
В тези думи на владетеля на царство Чу, произнесени много преди в Китай да се появят първите философи и още повече първите книги за военното изкуство, е изразена главната идея на китайската стратегия: истинската победа може да бъде постигната само по мирен път просто затова че истината никога не е била и не може да бъде в гнева и яростта на човекоубийството. Мъдростта на китайската стратегия учи:

Изкусният пълководец постига победа без сражение.
Великият воин не воюва.

Тези парадоксални, но обезоръжаващо прости и ясни формули, колкото и да е странно, не са идвали в главата на нито един западен стратег. В тях се съдържат всички постулати, всички правила, всички тайни на китайската „наука как да се побеждава“. Науката, еднакво (което само по себе си е удивително) виртуозна и наивна, практична и задоволяваща най-възвишеното стремление на разума. Не е достатъчно тази наука да се знае и разбира – тя трябва да стане смисъл на живота. Малко е да се използва тази наука – нужно е още да се приема така, както децата и гениите приемат живота. В края на краищата пред нас е не просто „военна доктрина“, която има само практическо значение, а и плод на дълго и органично вникване в цялостното и последователно мирозрение, укоренено в практиката на духовното усъвършенстване на човека, в самия начин на живот на най-древния от древните народи.
Да постигне победа, без да прибегне към насилие или, да кажем по-общо, без да нарушава естествения ход на събитията, без да натрапва на света личната воля, е способен само този, който е превъзмогнал своето малко „аз“ и е вместил в сърцето си целия свят; този, който със своите воински подвизи е направил усилие – съвършено неволно и невидимо отстрани – за вътрешно освобождение, разкрепостяване на духа.
На Изток особено ясно осъзнават, че във военния успех лежат преди всичко „човешкият фактор“, непреклонната твърдост и заедно с това необикновената чувствителност, ясност и бдителност на духа. Източните учители са знаели, че не знанията и навиците са ключът към успеха, а самият човек. В ръцете на добрия човек даже лошият метод става добър, в ръцете на лошия човек даже добрият метод става лош – са казвали те. Нека повторим: китайските мъдреци смятали за връх на пълководческото изкуство умението да използваш властта и възможностите си така, че войната да стане ненужна. Мъдрият стратег, според китайските разбирания, е длъжен да ненавижда войната и да прибегне към нея при крайна необходимост.
Китайският стратег избягва откритото противоборство не затова че смята войната за „мръсна работа“, а преди всичко затова че всяка конфронтация е непродуктивна, разрушителна и за двете страни и при стълкновенията всъщност не може да има победител. Той печели войната с мирни средства или във всеки случай без видими усилия, леко и непринудено. Така в Китай неговата победа се смятала повод за помпозни чествания. Интересно е, че в Китай няма епос, възхваляващ подвизите на герои, а пълководците са ценени винаги по-малко, отколкото чиновниците.
Китайският стратег побеждава, затова че умее да отстъпва. Той постига целта си само използвайки разположението на противника. Той побеждава, затова че добре чувства и в този смисъл обича своя враг. „Нанасяй удара така, сякаш целуваш жена“ – гласи може би най-дълбокомислената поговорка на китайските майстори на ръкопашния бой.
В принципите на китайската стратегия, колкото и парадоксално да ни се вижда на пръв поглед, няма никакво напрежение, никаква „игра на ума“. Обратно: в човешката история трудно може да се намерят мислители, по-непретенциозни и даже наивни в своето здравомислие, както класиците на китайската стратегия. Познавачът й винаги действа при необходимост… Но за да няма произвол, той е длъжен дълго и търпеливо да работи върху съзнанието си. Истинските проблеми на китайската стратегия са в областта на психологията. Естественият въпрос на китайската „наука да побеждаваш“ не е в това как да постигнеш победата, а кой е достоен за нея.
Тази стратегия има за извор жизнения опит на много поколения практически мислещи хора; тя идва от интуицията и наблюденията на тези, които предпочитат не да разсъждават, а да действат и чиято мъдрост идва от безупречното доверие в живота и в природата на нещата. В края на краищата животът е по-мъдър и от най-големите мъдреци и той по най-добрия начин свързва това, което не може да стане в човешките умове… Както гласи китайската поговорка „Когато хората осъществяват своя път, пътят на Небето се осъществява от само себе си.“

ИЗКУСТВОТО НА ВОЙНАТА, Древни китайски трактати, Издателство „Труд”, 2001

Advertisements

Вашият коментар »

Все още няма коментари.

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: