Панаира на Vira

ноември 11, 2010

Да споделя нещо

Filed under: "Нормално", дневник — Етикети: — Диана @ 9:52 am

Майк Рам ме съживява от време на време и ентусиазира да напиша и нещо друго освен стихове. Искам да кажа, че не забравя да ме чете и споменава в обзорите и често това ми действа доста ободряващо на фона на временната сивота около мен. Благодаря ти, Майк. Имам нужда от такава подкрепа. Това, което искам да споделя, е че напоследък получавам неконтролируеми пристъпи на паника – направо не мога да изляза от вкъщи да си взема детето от училище. Имам ги още от 20-годишна, та и от по-рано. Мисля, че са в резултат на много преживени силни вълнения – и положителни, и отрицателни. Не се лекувам с хапчета – само като им прочета листовките, се отказвам от тях. За да подействат евентуално след няколко месеца, трябва да премина през всичките им странични ефекти. А с големи букви в листовката пише, че могат да се появят натрапчиви мисли за самоубийство. Да чукам на дърво – такива не съм имала и не искам да имам.
Както и да е. Лекарствата няма да ми помогнат – пробвала съм на времето. Сама си се справям. Скоро прочетох, че за да спра да се страхувам, не трябва да се затварям в безопасност у дома, а напротив – да се излагам на стресиращите фактори, за да убедя мозъка си, че няма нищо опасно там за мен. Но той не вярва.
Когато съм с близък човек навън, например когато съм с Анди и го държа за ръка, съм най-спокойният човек на земята. Но когато изляза сама, съм като зайче, подгонено от ловци. Отвътре се чувствам много силна, но отвън – напълно незащитена. Надявам се скоро да се отърся от това.

Advertisements

5 Коментари »

  1. Винаги можеш да разчиташ на моята подкрепа, Диана! За съжаление, не знам как бих могъл да ти помогна с проблема, който описваш, но мисля, че ако споделяш повече с близки, познати и дори непознати (например тук, в блога си), ще усетиш тяхната подкрепа и може би това ще ти даде повече сили.

    Коментар от Майк Рам — ноември 11, 2010 @ 9:15 pm

  2. Майк Рам е прав 🙂 Имаш нас, а ние сме достатъчно … хм … самоотвержени, за да прогоним страховете 😉

    Коментар от deni4ero — ноември 11, 2010 @ 11:19 pm

  3. Да кажа, че и аз съм тук. Надявам се скоро да мине това състояние, а през това време – докато си сама си мисли как всички хора, които те обичат те закрилят, пък било то и с мислите си – понякога помага 😉

    Коментар от Жени — ноември 12, 2010 @ 8:42 am

  4. В нета си изграждаме свои „градове“ – извън географските такива. Вие сте моите съседи. Достатъчно ми е да знам, че сте тук. Вкъщи често тропаме на съседката отдолу – с топки, столове, тичане, музика, а тя всеки път като ме срещне, ми казва колко се радва на това – само на това, че ни има, че присъстваме. А всъщност нито тя, нито аз сме толкова самотни. Социално не сме никак самотни. 🙂 🙂
    Вие сте моите съседи.

    Коментар от Диана — ноември 12, 2010 @ 9:07 am

  5. И аз съм тук, съседка съм. Е, на най-горния етаж, но все пак ме има.
    Проблемът е сериозен и щом го споделяш, значи го осъзнаваш. Времето лекува всичко казват възрастните хора.
    Ще мисля за теб когато съм извън стените на дома…

    Коментар от вили — ноември 14, 2010 @ 1:01 am


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: