Панаира на Vira

август 5, 2010

ХИЛЯДИТЕ ПИСАТЕЛИ

Filed under: дневник, есета, поезия — Диана @ 3:03 pm

Диана Павлова

Представям си хилядите писатели как пишат в своите кабинети.
Понякога може да изпишеш хиляди страници, за да се роди едно малко стихотворение.
Хилядите писатели…
И колко е важен всеки от тях… за себе си.
Колко е висок в очите си.
Представям си мъдрите им побелели глави. Някои от тях са наистина гениални, но времето отсява таланта им от плявата по-късно.
„Кабинетът” ми е в градината. Няма стени, прозорци и завеси. От едната страна се люлеят изпраните сутринта чаршафи. Всичко друго са трева, дървета и гледка към отсрещните хълмове. Само този кабинет е истински за мен. А и очи, уши не са ми нужни. Дори лист. Не.
Тук е лято. Вечно лято. Защото през зимата съм другаде, но мислено – пак тук – през лятото.
Литературата е голям сапунен мехур. Той се пукна за мен доста рано.
Сега съм извън Литературата с главно „л”, сега съм в истинската такава, която няма нищо общо със салоните, лампите и големите думи.
Нито със силните на деня.
Нито с Влиянието Им.
Доста от написаното днес е такова, че за да се определи като хубаво или лошо, някой трябва да каже, че е хубаво или лошо. Някой с главно „н”, Влиятелен и Важен. Онова, което наистина е хубаво, то просто е хубаво и не се нуждае от оценките Им, но иди го намери. Те няма да го пуснат между своите посредствени неща, защото Знаят, Виждат, че е хубаво и Ги Застрашава.
Оказа се, че в литературата от всичко по-важни са т.нар. „извънлитературни фактори”. Те имат голямо Значение за всичко там.
В градината е спокойно. Няма нищо извънградинско, което да ме смущава. Всичко си е в реда на нещата. И земята, и небето, и вятърът, слънцето, дъждът. Живея и дишам. Какво повече ми трябва.
На водната повърхност понякога се образуват големи вълни и върху гребена на една от тях изживях доста вълнения. За да се върна тук и да открия, че вълните се надигат и стихват и нищо не остава след тях, а тази градина не спира да се обновява, да расте, да е щастлива, каквато е. Вярна на природата си, на предназначението си, на живота.

Само тук ми е сладък хляба
и в дните ми има сол.
„Кабинетът” ми е под ябълката,
състои се от тухла и стол.

И от там наблюдавам свят,
който би се побрал в шепа.
Върху мен капе ябълков цвят
и очите ми бавно слепва.

Advertisements

4 Коментари »

  1. мила, бидейки доста груба в изказа си понякога, бих те посъветвала да Им теглиш една…, но ти най-добре си усетила начина по който да се опазиш.
    истинският творец е Такъв! той няма нужда от `създаване`, формиране, сравняване и прочее недостатъчно важни неща. той твори със сърцето си, а именно от там се раждат стойностните, истинските неща, които са оценени подобаващо не от умните, белокоси глави, а от тези, които са надърени с достатъчно емоционалност и емпатия, за да съзрат истината в създаденото. поне аз такас и мисля. знам ли, мен винаги ме е вбесявало друго – лобизмът в изкуството – било литература, било изобразително такова, било приложно или каквото и да е. винаги са оценени тези, които са били достатъчно лицемерни да свалят шапка на по големите от тях, да се влияят, да подражават, да маниерничат, пък за стойността и качеството на творението понякога лично на мен не ми се говори, защото е смешно. но боли, да му се невидяло, да е оценено нещо, което граничи с абсолютната инфантилност или кич, и това е видимо с просто око, а нещо, в което ти, различно мислещи творецо, си оставил парченце от сърцето си, да е или поругано или подминато просто така…
    давай все така апред, мила! ти си имаш своята искра, която си е лично твоя и те прави уникален творец! нямай никакви съмения в себе си!!!

    Коментар от Niili — август 5, 2010 @ 4:06 pm

  2. 😆 😆 😆
    Щастливка си с този кабинет! Аз вярвам в теб! 😉

    Коментар от вили — август 5, 2010 @ 10:49 pm

  3. Благодаря ви, момичета – и за това, че сте пак тук! Спокойно ми е като го знам. 🙂

    Коментар от Диана — август 6, 2010 @ 7:30 am

  4. Мисля, че на теб, преди 2 години бях посочил: пчелата не се замисля за кого прави меда! Тя го прави защото така е създадена! Прави си и ти литературния мед и не си губи интелектуалната енергия с подобни терзания! Творческия продукт е над всичко!.

    Коментар от гравитон — август 7, 2010 @ 11:02 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: