Панаира на Vira

септември 26, 2008

ГОЛЯМАТА ПОЕЗИЯ

Filed under: поезия — Етикети:, , — Диана @ 11:31 am

Advertisements

20 Коментари »

  1. Благодаря, много е хубаво 🙂

    Коментар от radislav — септември 26, 2008 @ 12:44 pm

  2. винаги много ми харесват твоите стихотворения …

    Коментар от deni4ero — септември 26, 2008 @ 1:16 pm

  3. Поздравления!

    Коментар от shiona — септември 26, 2008 @ 1:36 pm

  4. И ме разсмя, и ме натъжи! Ще търся светлината в погледа, не цвета на очите. 😉

    Коментар от vilford — септември 26, 2008 @ 1:49 pm

  5. очаквах строфичка и за косата…. 😛

    Коментар от вили — септември 26, 2008 @ 2:56 pm

  6. Аз не разбрах… нещо за сините ми очи ли се разказва или?! :)))))

    Коментар от Le_Grand_Elf — септември 26, 2008 @ 3:18 pm

  7. rotfl (за Елфа)

    Коментар от deni4ero — септември 26, 2008 @ 3:57 pm

  8. Не за твоите, Елф – за моите зелени 😀 😀

    Коментар от Диана — септември 26, 2008 @ 5:18 pm

  9. 😦 😀

    Коментар от Муниконтин — септември 28, 2008 @ 10:14 am

  10. Очите ти – сапфирено небе…
    прекрасна, бяла лебедова шия…
    защо ли чувствам се така добре,
    когато устните ти топли пия…

    Коментар от turbo4 — октомври 1, 2008 @ 10:54 pm

  11. А може би не пиеш устни ти,
    а само собствената си представа
    за нечии забравени черти,
    които времето отдалечава.

    Коментар от Петров — октомври 2, 2008 @ 8:33 am

  12. Когато спомням си се чувствам жив –
    топликът във сърцето ми се връща,
    макар за кратичко съм пак щастлив
    и обичта във ласки ме обгръща.

    Коментар от turbo4 — октомври 2, 2008 @ 9:29 am

  13. O, хайде, не спирайте с куплетите! Получава се нещо доста добро, а като автор ще посочим „сборна формация поети“. 😉

    Коментар от vilford — октомври 2, 2008 @ 3:15 pm

  14. 😀 😀 Засега само толкова от мен!

    Коментар от Диана — октомври 2, 2008 @ 3:30 pm

  15. Прегаря всяко чувство спотаено
    взаимност ненамерило и път,
    сърцето се е свило наранено
    във най-дълбокия телесен кът.

    Прегаря всяка страст неутолена
    и времето разнася пепелта
    и само в стиховете топли дреме
    запазена навеки любовта.

    Коментар от Диана — октомври 2, 2008 @ 4:25 pm

  16. Сред стъклени стени
    обкичени със злато
    разплакана към мене
    самотата гледа….
    с по детски питащи очи
    тя търси свойто лято,
    та да не й отнемат
    надеждата за тебе…

    Коментар от turbo4 — октомври 2, 2008 @ 5:26 pm

  17. 🙂 Трябва по-често да правите това – да си довършвате един на друг мислите в рими. 🙂

    Коментар от vilford — октомври 3, 2008 @ 7:16 am

  18. Аз съм отскоро тук 😉 Обаче си признавам, че обичам да ги правя тези коментари в мерена реч 🙂

    Коментар от turbo4 — октомври 3, 2008 @ 8:54 am

  19. Само от надеждата не можеш да избягаш,
    от всичко друго има изход някъде,
    само тя те следва – предана и вярна –
    срастнала се като плът с душата ти.

    Коментар от Диана — октомври 3, 2008 @ 4:40 pm

  20. Надеждата по чужди пътища пое
    и другаде гнездото си ще свие,
    ала от спомена остана ми поне
    искра, в съня напомняща за „ние“…

    Коментар от turbo4 — октомври 4, 2008 @ 4:53 am


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: