Панаира на Vira

август 25, 2008

За Светлина

Filed under: поезия — Етикети:, — Диана @ 3:51 pm

За Светлина

 

Ще добавя само, че песента, която Вили ми подари за рождения СИ ден, е моята песен:

Advertisements

13 Коментари »

  1. 🙂

    Коментар от vilford — август 25, 2008 @ 3:53 pm

  2. „Не искай да видиш какъв е цветът на тъгата ми.

    И да знаеш какъв е цветът на очите ми, когато плача.

    Защото малко хора са останали и след това.“

    The Medusa Syndrome.

    🙂

    Коментар от UZUMAKI — август 25, 2008 @ 6:13 pm

  3. Споделена си…
    завиждам на безоблачни очи

    Коментар от Светла — август 25, 2008 @ 7:57 pm

  4. Съвсем случайно, докато четях публикацията, фуубар ми пусна Roxette – [Crash! Boom! Bang!] Vulnerable. Дид, благодаря, че си се постарала и си сложила дори и зветове в обяснението. Аз те разбирам, наистина. Просто се опитвах да покажа какво може да си помисли някой слечаен посетител на блога. Не всички вярват в добротата на хората.

    Коментар от Svetlina — август 25, 2008 @ 11:55 pm

  5. А трябва!

    Коментар от Светла — август 26, 2008 @ 10:37 am

  6. Ето ви едно стихотворение, което много харесвам:

    ЛАМПА (Г.Константинов)

    Не от любов – от любопитство само
    лицето ти реших да разгадая
    и в твоето мълчание голямо
    поисках да се вмъкна като в стая…

    И светна лампата.И сложи ти ръцете
    на голите си рамене безгласно,
    сама сред свойте мисли и предмети,
    които пак не виждах много ясно.

    Ти виждаше ти беше нежна крепост –
    дори ми се усмихна от обида….
    Но устните ми помнят онзи шепот,
    след който не можах да си отида.

    Не знам дали съм още любопитен,
    незнам дали съм вече просто влюбен,
    бъди до мен.Не искам да те питам
    за смисъла на твоя ден безшумен.

    Коментар от vilford — август 26, 2008 @ 11:28 am

  7. „Свикнах да чакам,
    пред изпотеното от дъха ми стъкло,
    да гледам как,
    по пустия път,
    препуска вятърът
    и махва с прашна ръка на минаване.

    Изсъхвам в пустота…

    Сърцето ми забодено, със сребърна игла,
    виси вместо махалото на часовник.

    Смърта ме кани в топла прегръдка.“

    Това съм го писала на 16-17 . Изрових го по темата:)

    Коментар от Светла — август 26, 2008 @ 6:21 pm

  8. Много хубаво звучи, само че и на 16-17 пак си допускала същите грешки :)))
    СмъртТа бе, Светла, смъртТа 😛

    Коментар от Le_Grand_Elf — август 26, 2008 @ 6:38 pm

  9. @Elf, ако искаш да знаеш това е Смърт от книгите на Пратчет и е в мъжки род, така че е правилно членувано с „а“. 😛

    Коментар от vilford — август 26, 2008 @ 6:51 pm

  10. Wilford,
    вижда и зад членуването.
    Да…, смъртта е в мъжки род.
    :))))

    Грешките казват много повече.
    🙂

    Коментар от Светла — август 26, 2008 @ 9:32 pm

  11. Всъщност се върнах,
    защото се сетих за коментирането на криворазбрания Буковски.
    На 16-17 очевидно звуча монохромно.
    Двайсетина години по-късно,
    почти същите неща ги казвам така:
    „Умирам в сънищата си и те не са кошмари“,
    далеч по-цветно 🙂

    Коментар от Светла — август 26, 2008 @ 9:38 pm

  12. Странно, но на същите години, та даже и на повече, и аз имах чувството, че животът минава покрай мен, а аз не мога да го уловя 🙂

    Коментар от Диана — август 26, 2008 @ 11:17 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: