Коя съм

Муниконтин каза за мен следното: „Съвсем различно нещо са vira111 и Диана в скайпа…“ и ме накара да се замисля над това – Защо почти никой писател не е същият човек, както в творчеството си. Защото често живее два живота – един с хората и един – вътре в себе си. Вътрешният и външният свят – ги наричам аз. В двата се случват понякога съвсем различни неща, привидно нямащи връзка едно с друго.

Как е възможно това?

Мисля, че някога някъде нещо се е объркало и връзките между двата свята са се нарушили. Разбира се, държа се адекватно към света навън, но пазя своя и дори го крия от чуждите погледи.

И Калинчето снощи в скайпа ми потвърди, че съм различен човек като писател и като приятелка, майка и човек от другата страна. Е, аз си го усещам, но не бях се поглеждала отстрани.

Не мисля да променям нещо. Просто се попитах защо съм такава. Всъщност съм съвсем обикновена. Само от време на време имам нужда от нещо повече и го намирам в този мой вътрешен свят, който обичам и който вече не ме плаши толкова, колкото преди. Защото преди беше стихиен и неовладяем, а сега малко по малко започвам да го разбирам по-добре. Също и благодарение на вас, приятели!

Вили, може ли да мина с това за „Аватар, никнейм, блог…“ и прочее?