Панаира на Vira

август 23, 2008

Допълнение към „Коя съм”

Filed under: дневник — Етикети:, , , — Диана @ 6:36 pm

Допълнение към „Коя съм“

Добре, Вили, ще разкажа за тези, които познавам и на живо. Другите, макар да съм виждала някои от тях на снимки, не мога да облека във физически образ.

Виждали ли сте учена арабска принцеса с очила, дънки и цикламена риза да прави задълбочен оглед на площадката в търсене на разпилените коли на сина си? Виждали ли сте една наистина любопитна и ненаситна на знания арабска принцеса да обяснява на детето си, че е препоръчително да не ми вика „майко на Анди“, нито пък „лельо“, а просто Диана? А малко след това, съвсем на място и съвсем естествено, да ми обясни квантовата физика. Не сте ли? Ето, вижте я!

Виждали ли сте Светлина срамежлива или смълчана? Аз съм я виждала. В началото я мислех за някоя закачлива лелка – с аватарчето и – пате с широкопола шапчица и с постоянното обръщане на всичко сериозно във веселба. После прочетох Лятна Светлина и ми стана много близка и истинска Светлина. Освен това сама не знае колко добре пише. Естествено, за да го разбере, трябва да мине първо през много други неща, но като гледам, взема „две за една“. Ще успее!

Жени ме позна на фонтана в Южния парк. Позна ме по Анди. Няма да забравя усмивката и докато аз седях в пълно недоумение. Жени има страхотна усмивка – наистина – само който не я е виждал, не знае.

Яна също има специална усмивка. Не знам с какво е специална, но е такава.

А познавате ли един приказлив пухкав облак? С всички цветове на дъгата в погледа? Играе народни танци, лети с парапланер, организира тиим билдинг с екстремни преживявания и пише приказки. Като дойде да ми донесе книгата на Тишо, ми подари грамадна торба кюстендилски череши – нещо, което няма да забравя. После направи и още неща за мен – едно от тях особено важно. Ето я тук и нея!

Ами това сте – пет човека. Другите са само имена и духовни образи + снимки на някои. Надявам се скоро да познавам и още от вас!

Advertisements

36 Коментари »

  1. Страхотно описание! Бурни аплодисменти! Много ми харесаха всички образи! Бурни аплодисменти! Наздраве! Бурни аплодисменти!

    Коментар от deni4ero — август 23, 2008 @ 6:40 pm

  2. Деничероооо! Аз още се боря със шрифта, а ти вече го прочете!

    Коментар от Диана — август 23, 2008 @ 6:42 pm

  3. 🙂
    Във света на Диди всички сме красиви и най-важното необикновени. И защо ли в главата ми изникват думите: „Красотата е в очите на този, който гледа.“

    Коментар от vilford — август 23, 2008 @ 6:45 pm

  4. Между другото, Диана и досега казва СветлинА, а не СветИна. По показателно от това как вижда Светлинчето – здраве му кажи!

    Коментар от vilford — август 23, 2008 @ 6:48 pm

  5. И аз, и аз го прочетох. Много ми хареса, много!
    Ако обещаеш да ме опишеш, тръгвам към София! (Макар че, аз пък се замислих, че докато бях там не бях същата.) Т.е. ела ти в Стара Загора. 🙂 🙂 🙂

    Коментар от astilar — август 23, 2008 @ 6:50 pm

  6. чак ми се прииска и мене да ме опиеше 😉
    то и аз казвам СветлинА

    Коментар от deni4ero — август 23, 2008 @ 6:54 pm

  7. А на мен пък като ми се смъкне самочувствието ще идвам да си чета на Дидка описанието. Нищо, че няма нищо общо с истината. Аз ще си му вярвам! 😀

    Коментар от vilford — август 23, 2008 @ 6:57 pm

  8. Леле колко сте бързи! Всичко е абсолютна истина.
    Деничеро, Астилар, представата ми за вас е от снимки – външно, и от всичко друго – вътрешно.
    Астилар я свързвам с Тераса, въздух и природни картини. С озвучаване на детски филмчета. И с това, че Земята и е тясна.
    Деничеро – ами… всичко най-откровено, най-естествено, спонтанно. Порив, импулс, сила. По-силна си отколкото изглеждаш. Всичко, което правиш, го потвърждава.
    И двете сте чувствителни по свой начин. Ама то кой не е!

    Коментар от Диана — август 23, 2008 @ 7:08 pm

  9. Oхооо! Asrilar разбива мъжки сърца само с появяването си. Сигурна съм, че като влезе някъде, мъжете я проследяват с поглед. Аз не мога да й се нарадвам на чувството за хумор!
    А Деничеро е много разсъдлива и разумна. Вижда нещата трезво и ги преценява правилно. Но ако някой и влезе под кожата, много лесно може да я нарани. Многото смях и небрежното държание са й защитен механизъм.
    Това обаче са само мои представи. 😉

    Коментар от vilford — август 23, 2008 @ 7:38 pm

  10. Абе, знам аз, че Деничеро е таралеж в гащите, ама не знаех, че и Диана може да излезе серт. То бива, бива, ама чак срамежлива да ме нарече… Мерси, Дид, на заплата ще черпя бози!

    Коментар от Svetlina — август 23, 2008 @ 9:49 pm

  11. Чакам и вече се облизвам! Макар че обещах аз да те черпя паста 😀

    Коментар от Диана — август 23, 2008 @ 10:18 pm

  12. Oт мен по една шоколадова паста и за двете ви. Отивам да я търся тази „Пчела“ на картата. И ако не я намеря – ще я нарисувам сама. Много ми се е приходило вече! 🙂

    Коментар от vilford — август 23, 2008 @ 10:28 pm

  13. лелелелелелелеле 😳 😳

    Коментар от deni4ero — август 23, 2008 @ 10:36 pm

  14. Вили аз знам къде е и обещавам да те заведа. 🙂 Наистина страхотни торти има там. А и другите ще заведа ако помагат за блога. 🙂

    Коментар от kalina — август 23, 2008 @ 11:07 pm

  15. Oххооо! Какви статии ще сътворим в тази „Пчела“ – после само ще трябва да си ги препишеш от салфетките. 😛 Mнооого пастиии, гооолеми пастиии.

    Коментар от vilford — август 23, 2008 @ 11:09 pm

  16. Ха, ха, 🙂 ей какво ли не прави човек само, за да не дойде до Стара Загора. 🙂 Харесва ми описанието. Може би си права, че земята ми е тясна. 🙂 Ако случайно срещнеш обява, че търсят експериментално обитатели за други планети – изпрати линк, за да се кандидатирам. 🙂
    Вили, няма такова нещо. 🙂 Строга съм и гледам лошо. Чувство за хумор имам, но за него знаят само хората, които трябва да знаят. 🙂

    Коментар от astilar — август 23, 2008 @ 11:15 pm

  17. Калинче, сериозно ли знаеш! Как не е станало на въпрос! Светлина подхвърли нещо за тази сладкарница, после се оказа, че и тя не знае къде е точно. Само приблизително 😀

    Вили – така, така – ще блогваме с теб един ден от някоя сладкарница. Няма да са нужни салфетки. Само да се сдобием с лаптоп! Но няма да го използваме за салфетка! До тогава вече може да блогваме не двете, а трите с Калинчето 😀

    Деничеро, възмущаваш ли се или се смущаваш? Не разбирам изражението на лицето ти 😀

    Коментар от Диана — август 23, 2008 @ 11:17 pm

  18. Астилар, представям си как гледаш от Венера насам и описваш гледката в блога. Един ден разстоянията няма да са никаква пречка. София, Пловдив и Стара Загора ще бъдат като квартали на планетата и всички ще сме от един град 😀 😀

    Коментар от Диана — август 23, 2008 @ 11:20 pm

  19. Сладкарниците са няколко, но и ти Диди си ходила в една от тях:) Имам снимки! „Бели брези“, „Хр. Смирненски“ и маи на „Иван Асен“ други не зная. Изберете си и да потегляме. Да знаете – и щоколада там е разкошен:)

    Коментар от kalina — август 23, 2008 @ 11:35 pm

  20. (Облизваща се муцунка) 😉 Защо ли няма такава? 😀

    Коментар от Муниконтин — август 24, 2008 @ 1:01 am

  21. Аз имам нужда да се видя с вас.
    Използвам блога си,
    по по-различен начин от вас,
    и за това на моменти,
    доста ме отдалечава от вас.

    А факта, че ви срещнах не ми е безразличен.
    напротив, държа на тези контакти.
    Често влизам в блоговете ви, чета ви разговорите,
    карате ме да се чувствам прекрасно,
    усмихвам се много,
    смея се,
    понякога плача,
    но значително рядко се включвам.

    Усещам ви някак като групичка приятелки от години.
    Тия дни си мислих, че искам да се видя поне с тези от вас, които са в София.
    И може би пак няма да се случи, защото другата седмица, заминавам незнайно за колко време за Русе.

    Описанието на Дачи и яз бих го направила,
    без тая част с черешите, заради която ви завиждам.

    Диде, аз точно така си те представям,
    както се описваш и всичко това продължява да ми прилича на лейди Джесика,
    която за мен е и твърда, и практична, и строга, но и много нежна, и магична, пълна с прозрения, дълбоко емоционална, деликатна, мила и много майка.

    Думата, която най-силно мисля, че подхожда на Deni4ero e Партньор.
    Според мен тя знае как да се съобразява, как да търпи, как да весели, как дори да си доставя дребни удоволствия,
    но ми се струва, че най-голямо удоволствие и доставя да прави това за хората, които обича.
    Т.е. не може да се чувства самодостатъчна, смислена сама за себе си,
    щастлива, ако не е споделено щастието или каквато и да е друга нейна емоция.
    Знае какво дава и може да изисква.
    Вземането и даването го балансира по партнцорски справедливо, пази и зачита личното пространство както на другия, така и своето.

    Vilford си я представям като майка-ятачка.
    Твърда, справедлива,
    но най-важното, което и дава смисъл е да се грижи.
    Това я прави отговорна и полезна, т.е практична,
    но и нежна – колкото и да не го афишира,
    и романтична – колкото и да не е по клиширан начин,
    и ранима – защото доста често изсипва кофи от сърце, каквото и да е, понеже има голяма нужда да дава,
    и не често получава толкова много.
    Това я кара да се затваря на моменти в нещо като броня, за самозащита и придава металния й блясък.
    Но бързо, лъчите на желанието й да дарява, пропукват бронята.

    Светлина ми прилича на едина измислена от мен любима героиня от детството ми.
    Бях я нарекла – Лунча. Представях си я като изключително любопитно към света момиче, сипещо и търсещо, неуморно, любов.
    Във всичко около себе си. В хората, в работата която подхваща, в природата, в малките, но важни неща, които овкусяват живота.
    Струва ми се, че за нищо на света не би и било приятно да бъде сама.
    Имам чувството, че тя си дава ясна сметка за това и постоянно се опитва да се контролира,
    защото не харесва да се чувства уязвима.
    Много е силна, но не и се иска да влага силата си в снаряжение или брони.
    Бори се със зависимостта си от „любов“. И го може, и веинаги ще го може.
    Да бъде самостоятелна, да се оправя със всичко, но това което ще я направи истински щастлива е не да се превърне в самодостатъчен индивид, а в съвършенно допълнение, половинка, която да изгражда едно цяло.

    Astilar…
    Имам най-голям респект от нея, в сравнение с всички ви.
    Прилича ми на катедрала.
    В смисъл на институция, но основана на вяра, на надежда и любов.
    Мисля, че с отговорност си носи кръста.
    Усеща му тежината, знае, че може да го захвърли и че само от нея зависи, но избира по-трудните пътища,
    защото може да носи товари, да стиска зъби, и да го прави с финес и усмивка,
    заразяващо, така, че да окуражава и другите около себе си.
    Има силно чувство за граници и държи да ги спазва и другите да се съобразяват с това.

    Това са моите усещания и асоцииации за вас. за Вили не казвам нищо, щото й обещах да пиша в блога.
    Жени, калина, Яна, изобщо не ги познавам от блог пространството. Срещнах ги преди около седмица-две.
    Нямам никакви усещания спрямо тях.

    Коментар от Светла — август 24, 2008 @ 1:18 am

  22. как ще се възмущавам, Дид, толкова хубави неща чета за себе си, че чак не мога да повярвам 🙂

    Коментар от deni4ero — август 24, 2008 @ 9:17 am

  23. Аааааааа, стига с тия комплименти!!!
    Знаете ли, че се пълнее от щастие? Ей сега ще ви кажа как трябва да се пише по тая блог игра 🙂

    Светла – пише много странни коментари, изморително е да им търсиш връзката с публикацията, щото тя обикновено е в други коментари, пък ако някой не те предупреди, че публикациите й имат смисъл, надали сам ще се сетиш да го търсиш 😉
    Диана – превръща блога си в литературна медия, което изобщо не е зле, обаче не съм видяла едно лошо мнение да напише 🙂
    Астилар – мисли си, че стих и стихотворение е едно и също и направо ме побърква акто пази някакви тайни – ще ми изоппадат зъбите от нерви вече
    Деничеро – много лесно човек може да познае какво й е настроението, но не ще да признае лични неща от сорта на това с какво точно я ядосва свекървата и колко по-трудно е да си с две деца – заобикаля, вади някакви смешки, а аз искам факти, искам да чуя как едното дете събудило другото, то събудило д,дото, дядоот хванал ряпата, млякото се пробило…
    Шувил – тя пък не излиза от блоговете на терасините, поне аз не съм я срещала и май е главната виновничка да превърнем блоговете си по-скоро в социална мрежа, което може пък и да не доведе до добър резултат. Някоя сеща ли се откога не е получавала коментар от нов посетител? Това е щото те си мислят, че сме затворено кръгче и не смеят да ни се мешат
    Сливил – ако порчета още нещо, преписано от списание, може и да я съдя, можеш да ги преразказваш мацко, обаче не е правилно да ги преписваш 🙂
    Яна – тя ме нарича „кучка“ по публични места и освен това проверява първо всички други блогове, а накрая моя, няма много да й се карам обаче, щото ми цъка на банера
    Кекла – тя пък нещо е взела само да се оплаква как е забравила да пише и се крие – няма как от единия й блог да намериш другия
    Женичка – много, много сладко се усмихва, ама защо в скайп прави само това? и забравя да си пише в блога, не че няма какво, просто забравя или я мързи, направо не знам как е пораснала над метър висока – сигурно много я е мързяло, ама майка й я е накарала. Бива ли така да прави? Толкоз да й е хубав дъговият блог, пък така да го остави…

    И те така, дами и господа, трябваше някой все да поплюе в тая игра, не може то само усмивки!
    Аз съм шеф и и без това не би трябвало да ме обичате, ето ви на трудовите характеристики, оправяйте се 😉

    Коментар от Svetlina — август 24, 2008 @ 11:58 am

  24. За първи път някой да каже нещо в десятката за мен!
    Прочетох ти коментара,
    когато вече написах моето : „За мен“ и се изкефих, ще видиш защо.:)

    Коментар от Светла — август 24, 2008 @ 12:12 pm

  25. Светлинке, ако някой ми убира негативите, това са именно Вили и Калина, защото са ми под ръка. 😀

    Коментар от Диана — август 24, 2008 @ 12:57 pm

  26. Хах, а може ли да кажеш как да го намеря? 🙂

    Коментар от Svetlina — август 24, 2008 @ 12:58 pm

  27. Ой, забравила съм Калина! Аам не знам какво да кажа за нея, освем, че хич няма да се учудя, ако част от децата ми са Мая, Калина, Зорница и Маргарита.
    Не, Дид, сериозна съм – няма как да те възприеме народОТ като критик или просто литератор, ако не оплюеш поне едно призведение или автор.Някак, всички знаем, че сме лоши, критични, дори завистливи понякога, а като видим нечий блог, пълен с възхищение и слънце като твоя, малко не ни се вярва и си мислим, че тоя човек ни взема за зарзали. Е, познавам те лично, ама ако знаеш колко хора не те познават…

    Коментар от Svetlina — август 24, 2008 @ 1:01 pm

  28. Въобще нямам намерение нищо да оплювам. Не четеш внимателно! Блогът ми отдавна няма амбиции да е литературен блог. За литература вече си имам друго. Хората, с които не ми е приятно да говоря, просто ги игнорирам. Не говоря с тях. Защо трябва да бъда навсякъде и да оплювам? Не, не искам да заемам социална позиция, освен в едно отношение, където вече съм я заела.
    Никога не съм смятала, че само едната страна е права. Човек има много страни и ги преосмисля с времето. Има наоколо предостатъчно „будна съвест“, от която не виждам никаква полза. Естествено, че се стремя да поощрявам най-доброто у хората, останалото си го запазвам за себе си.
    А за всичките хора, които не ме познават – техен си е проблемът, не е мой!

    Коментар от Диана — август 24, 2008 @ 1:25 pm

  29. http://pinchoftaste.blogspot.com/2008/08/blog-post_24.html

    мисля, че за това питаш, ако не съм разбрала, извинете 🙂

    Коментар от Светла — август 24, 2008 @ 1:54 pm

  30. брейййй, Светлич, да не ти е свършила бозата 😛 Не ми е кой знае колко по-трудно с двете деца, в интерес на истината, до сега не се е случвало Деница да събуди малкия, щото той спи като пън (пу пу!), дядо си го буди с „ей, дедьооо“ и го дърпа за краката и той ще не ще, става, а, колкото до свекървата … те всички са един дол дренки, само дано аз не стана и аз такава 😉 Достатъчно ли ти е?
    Дид, извинявай, че обърнахме пак на чат 😀

    Коментар от deni4ero — август 24, 2008 @ 2:05 pm

  31. Явно кратките форми не ми се отдават – исках да кажа, че просто нмого малко са хората, дето ще повярват, че Диана наистина съществува такава, каквато е в блога си – винаги внимателна, винаги щастлива от нещо или пък дълбоко замислена. Аз също не го вярвам – виждала съм как нервно очаква резултат от някой конкурс и съм почти убедена, че и тя може да е лоша почти колкото мен днес. Просто случайно или не в блога това го няма – там винаги е слънчево. Не че не ми харесва припекът, само си мислех, че цялата гледка би ми била още по-интересна.

    Денич, схванах намека. Млъквам.

    Коментар от Svetlina — август 24, 2008 @ 3:45 pm

  32. Светле, Светле, Светле! Толкова красиво си ме описала! 🙂 Достолепна някак се почувствах 🙂 и стара, стара, като катедрала. 🙂 Психологът си е психолог 🙂

    СветлинООООО! Кой ти каза, че не правя разлика? Ако искам правя, ако не искам не правя, пък. 😛
    Обаче за отсъствието на коментари си права. От няколко дни съм се замислила по този въпрос и дори се надявам да измисля изход от ситуацията.

    Коментар от astilar — август 24, 2008 @ 5:58 pm

  33. @Светле, къде изрови толкова пластове, толкова чудо в това описание. Я по-добре с тебе да си общуваме по-отдалеч. Аз лично бих се придържала към най-горния пласт (майката-ятачка), само ако може някой да го обясни и на сина ми, че той нещо нехае.
    @Светлинче, (или подвизаващата се напоследък под псевдонима „Някои го предпочитат НЕзахаросано“) те така майките на малки деца си общуват само с други майки на малки деца, за да могат да си говорят за деца. Иначе социална мрежа да има не е добре (виноват за което). Ще се разсейваме от основната си грижа: укрепване и израстване на основната клетка на обществото – семейството. Обаче в това да не ни се мешат нищо лошо не виждам. Няма да се разсейваме докато пишем постове. 😛

    Коментар от vilford — август 24, 2008 @ 9:56 pm

  34. леле, докато намери човек интернет и вече сте нащракали 33 коментара!

    Диди, мерси за описанието. Пак ще ти донеса череши, щом обичам да помниш такива щуротии…
    Какво ли щеше да кажеш, ако ти бях донесла букет магарешки бодили – имаше разкошни на Козя стена вчера 😉

    Като почне учебната година и се закотвим по-здраво в София, на всяка цена трябва да се видим 🙂

    Коментар от LeeAnn — август 25, 2008 @ 1:07 pm

  35. 😀 😀
    Всичко е много хубаво, но не ми се мисли за точно това закотвяне! Направо съм почнала да пускам корени. А ми се иска да плувам, да плувам…
    Магарешките бодили ги обичам и тях! Е, не ги ям като Йори, но иначе бера, да знаеш 😀

    Коментар от Диана — август 25, 2008 @ 2:20 pm

  36. […] За Светлина Публикувано в: поезия — Етикети:поезия, творчество — Диана @ 3:51 pm За Светлина […]

    Pingback от За Светлина « Панаира на Vira — август 25, 2008 @ 3:51 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: