Панаира на Vira

август 13, 2008

Едно желание

Filed under: дневник, есета — Етикети:, — Диана @ 1:38 pm

 

Ако знаете, че може да ви се изпълни едно желание, бихте ли поискали нещо не за себе си, а за друг?

 

Advertisements

19 Коментари »

  1. Много интересна тема предлагаш 🙂

    Замислих се, че бих ти отговорила веднага с „да“, защото мои близки имат нужда от някои неща много повече от мен и защото съвсем естествено бих го направила за близък човек, а не за непознат. Веднага обаче нещо в мен ме контрира и ме попита: „а как ще избереш точно на кого да се изпълни едно желание?“ Това означава да провявя предпочитание и така да всея смут в душите на близките си, което често може да бъде доста негативно като ефект.

    Затова като че ли най-естественият отговор е да избера такова желание за себе си, чрез което да мога да помогна да повече от своите близки, а не само на един 🙂

    А ти ще ни кажеш ли своя отговор?

    Коментар от Таня Джекова — август 13, 2008 @ 2:33 pm

  2. Аз и да искам да използвам желанието за себе си, сигурно пак ще поискам нещо за някой друг- просто съм така устроена- останалите преди мен, пък дори не толкова близки. И колко критики съм понесла за това…
    Давам най-елемнтарен пример- решила съм да си купя блузка. Влизам в магазин и излизам с покупки, ама не за мен- най-често сестра ми е късметлийката 😉
    Отговорът ми е ДА 🙂

    Коментар от Жени — август 13, 2008 @ 2:42 pm

  3. Танче, аз написах това, защото сутринта леля ми ми разказа (в писмо) една случка, която много ме впечатли. Пред някаква икона, братовчедка ми усетила, че може да си пожелае нещо, и си пожелала, но не за себе си. Пак за близък човек, но не от най- най-близките. Едно съкровено желание – не материално – и то се сбъдна. Въпросът е, че го е пожелала не за себе си, а за друг – това ме впечатли. И аз не знам дали съм способна на такава постъпка. Иначе, Жени, за купуването на дрехи – винаги почти постъпвам като теб. И в други отношения. Но тук става дума за много съкровено и понякога неизпълнимо желание.

    Коментар от Диана — август 13, 2008 @ 3:05 pm

  4. Да, разбрах за какво става въпрос, затова дадох примера за дрехите като най-елементарен.
    През последните 7-8 години винаги първо мисля за другите и чак след това за себе си.
    Затова и си мисля, че в такъв съкровен момент, спонтанно ще си пожелая нещо не за себе си, дори да съм имала лични желания.

    Коментар от Жени — август 13, 2008 @ 3:26 pm

  5. Нека се намеси шефката. Жени ще си намисли да проимам лопатка за метлата. А аз ще си пожелая нещо много внимателно обмислено – от сорта на „Нека на 80 години познатите ми са доволни от живота си“.

    Коментар от Svetlina — август 13, 2008 @ 6:24 pm

  6. Твърдо „ДА“!

    Коментар от Муниконтин — август 13, 2008 @ 7:36 pm

  7. Дидка, то косвено пак ще е за мен, защото ще поискам нещо за сина ми.

    Коментар от vilford — август 13, 2008 @ 8:27 pm

  8. Ох, Дид! Не знам. Има моменти в които съм егоист, но май повече мисля за другите. Така, че зависи от момента, в който ми предложиш. 🙂

    Коментар от вили — август 13, 2008 @ 9:36 pm

  9. Понякога съм бяла и добра.
    Как рядко ми се случва да съм бяла!
    Тогава искам сън да подаря на всекого.
    И свойта обич цяла
    да счупя на парченца от стъкло,
    да пръсна и добри ръце да сгрея.
    И дала сок на нечие стъбло,
    да пазя свойта тайна, че живея.
    Петя Дубарова

    Коментар от вили — август 13, 2008 @ 9:48 pm

  10. Когато видиш падаща звезда бързо трябва да си пожелаеш нещо. Аз никога не съм подготвена с желанието, нищо че гледам небето от часове 🙂 Най-често пожелавам здраве, не за някого конкретно, просто здраве 🙂

    Коментар от astilar — август 14, 2008 @ 9:06 am

  11. Аз също си пожелавам за друг,
    но както Vilford казва,
    то пак е за мен.
    Свързана съм с хората, за които си пожелавам неща.
    Винаги първо казвам да сме живи и здрави, после почвам с децата, после съпруга ми, майка ми, приятелите и
    така редя и никога нищо за себе си.
    Аз се боя от желанията си…

    Коментар от Светла — август 14, 2008 @ 11:40 am

  12. ъхъ

    Коментар от deni4ero — август 14, 2008 @ 3:18 pm

  13. Ех, как се радвам, че пак си тук, Деничеро!

    И за всички ви знам, че бихте го направили, не съм се съмнявала във вас, момичета!
    Някой път ще ви разкажа историята на това желание и кой може да сбъдва такива неща, мислейки не за себе си.

    Коментар от Диана — август 14, 2008 @ 3:25 pm

  14. Знаеш ли, сетих се за „Пикник край пътя“ на братя Стругатски. Спомняш ли си края…

    Коментар от vilford — август 14, 2008 @ 5:19 pm

  15. винаги! 🙂

    Коментар от simplyblue — август 15, 2008 @ 7:50 am

  16. 😳

    Коментар от deni4ero — август 15, 2008 @ 1:13 pm

  17. Вили, не съм я чела. Кажи ми какъв е краят!

    Блу, сигурна съм за теб! 😀

    А ти, Деничеро, защо се изчервяваш? И защо не каза вчера, че малката има рожден ден? Хайде да ти е жива и здрава каката на бебето! 😀

    Коментар от Диана — август 15, 2008 @ 1:36 pm

  18. И аз веднага за тази книга се сетих 🙂
    „Щастие за всички даром и нека никой да не бъде пренебрегнат“

    Коментар от ghibli — август 16, 2008 @ 10:35 am

  19. Да, Ghibli, Вили ми я разказа. Мисля, че това е най-прекрасното, което човек може да „си“ пожелае 😀

    Коментар от Диана — август 16, 2008 @ 10:53 am


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: