Панаира на Vira

август 12, 2008

Мързелан и Мързеланка

Една от най-хубавите български детски приказки в стихове за мен е „Мързелан и Мързеланка“ на Асен Разцветников. Мисля, че е виртуозно написана. Моето лично разбиране за „виртуозно“ е да звучи ясно и разбрано, никъде да не дразни и да казва повече с по-малко думи. А точно зад така звучащите неща се крие много, много труд и майсторство. Не знам дали ще ви допадне, но за мен е истински шедьовър:

Мързелан и Мързеланка

Край речица на полянка
Мързелан и Мързеланка
си живели в къщурка,
ниска като костенурка.

Ала дъжд ли се извие
къщичката ще ги скрие.
Зимна буря ли завей –
вкъщи ален огън грей.

Имали си те козица
с бяла пухкава брадица
и на кривите рогчета
с две пиринчени звънчета.

Във кошарата врещяла
с ясен звън ги веселяла
и ги хранела с попара
щом тревицата покара.

Късно сутрин Мързелан
дръпвал вехтия юрган
и побутвал Мързеланка:
– Ставай пиле! Стига нанка!
Но невястата кротува
и се прави, че не чува.
– Ставай, мари Мързелано!
– Луд ли си, бре, толкоз рано!

Най-подире къмто пладне
те надигали се гладни
и си хапвали попара
във гаванката си стара.
После със въже в ръката
той отивал във гората
да посъбере дърва
и ги продаде в града.

А невеста Мързеланка
тежко сядала на сянка
с почнатата от неделя
чужда прежда и къделя.

Тъй минавали си дните
тъй живели те честити.
Но се случило веднъж,
че козицата им бяла,
що свободно си пасяла,
се объркала в тъмата
и изчезнала в гората.

– Бре, къде ли е, ваджишка! –
рекла булката с въздишка. –
Потърси я, Мързелане!

– Нищо няма да и стане!
Ти ще видиш, че самичка
ще си дойде таз козичка.
– Ще й видиш ти рогата
на полянката в гората!
– Я недей ми вдига врява! –
кипнал Мързелан тогава. –
Щом ти трябва, прав ти път!
Хе полето, хе лесът!

– Брей, измисли го! Че как
аз ще тръгна в тоя мрак
да се щурам по гората,
а пък ти си крий главата
и очаквай под юргана
за попарата зарана!

И разсърдени тогаз
те си легнали завчас
и видели, но насън,
как се гонят с меден звън
две стада кози навън.

А в далечен пущинак,
де не стъпва кози крак,
Вълчо срещнал сам-самичка
заблудената козичка,
па любезно се засмял
и набързо я изял.

Дигнали се пак по пладне
нашите ленивци гладни.
Но не хапнали попара
във гаванката си стара.

– Ех – въздъхнал примирен
Мързелан след някой ден, –
като имаме къщурка,
аз въже, ти пъстра хурка
криво-ляво щем прекара
на света и без попара!
И занизали се дните,
вечерите и нощите.
И семейството лениво
заживяло пак щастливо.

Но веднъж над божий свят
рукнал едър дъжд и град.
Изпочукал класовете,
смачкал всеки плод и цвете
и на къщичката сива
счупил керемидка крива.

– Слушай, мъжо, Мързелане,
няма то така да стане –
рекла грижната съпруга –
трябва да поставиш друга!
На, отново падна капка
на съдраната ти шапка!

– Не – съпругът й отвръща, –
грижата за всяка къща
на стопанката се пада!
Я скочи ти като млада
и доде те видя аз,
всичко поправи завчас!

– Боже – рекла Мързеланка –
станала съм като сянка!
Делник-празник, сряда-петък
шетай пусти женски шетък!
Вместо мъж си Мързелана
и зидарка ли да стана?

Никой труд не си направил
и гредата не поправил.
А дъждовната вода
текла, текла за беда.
Гнили ден след ден гредите
и рушили се стените.
И когато над света
долетяла есента
и един прекрасен ден
ревнал вятърът студен,
вмиг къщурката прогнила
цялата се разрушила.

Изпод купището жалко
се измъкнал подир малко
цял във прах и пот облян
злополучни Мързелан.
А с оскубана глава
изпълзяла след това
и нещастната стопанка
пъргавица Мързеланка

И приседнали тогава
те на жълтата морава,
поспогледали се криво
па заплакали горчиво,
че си нямат ни козица
с рогчета и със брадица,
ни въже, ни пъстра хурка,
нито мъничка къщурка.

Advertisements

20 Коментари »

  1. Признавам си, че не съм чела Разцветников от 7-8 години, но доколкото си споням почти всички негови приказки, отговарят на критериите ти за „виртуозност“ 😉
    Много е сладък за четене 🙂

    Коментар от Жени — август 12, 2008 @ 3:38 pm

  2. И аз се мислех за мързелива!!! Оказа се, че съм много, ама много работна и ранобудна в сравнение с Мързелан и Мързеланка.
    Приятно е човек да се среща с неща от детството! 🙂

    Коментар от вили — август 12, 2008 @ 9:13 pm

  3. Така да се каже – много си е яко! 🙂

    Коментар от radislav — август 12, 2008 @ 10:48 pm

  4. 😀 😀

    Коментар от Диана — август 12, 2008 @ 11:20 pm

  5. Дианче! Невероятна си! Как се сещаш за тези хубави и позабравени от мен неща! 😀

    Коментар от Муниконтин — август 12, 2008 @ 11:35 pm

  6. 🙂 В предучилищната група от тази поема бяхме направили пиеска :)и интересното е, че си спомням доста добре текста, а са минали доста годинки. Т.е. подкрепям мнението на Дид за виртуозността.

    Коментар от astilar — август 13, 2008 @ 5:25 pm

  7. И на мен Асен Разцветников ми е любим. Не знам дали го чета заради Валката или за собствено удоволствие.

    Коментар от vilford — август 13, 2008 @ 8:48 pm

  8. Бях го забравил! „Мързелан и Мързеланка“ ми се мотаеше из спомените. На млади години съм я възприел като „добра поучителна приказка за деца“. 🙂
    Сега я чета – къде ти! Това си е цялостна философска концепция!

    Коментар от Графът — август 15, 2008 @ 4:14 pm

  9. И аз така – „с очите на времето“ я възприех по друг начин 😀 Много ми харесва.

    Коментар от Диана — август 15, 2008 @ 4:18 pm

  10. ox…tolkova priqtno da 4ete6 takiva ne6ta

    Коментар от nia — май 17, 2009 @ 1:46 pm

  11. mn e zabavno,imam predvid 4e e nqkakvo veselo dokato se 4ete i ima mn polyki 🙂 mn mi haresva 😉

    Коментар от Teodora — юли 3, 2009 @ 7:23 pm

  12. LUBIMATA MI PRIKAZKA! ZNAM Q NA IZYST!

    Коментар от natalia — март 17, 2010 @ 9:12 pm

  13. nie dnes 05.01.2010 napravihme tazi prikazka i xorata se smqha

    Коментар от aylin — юни 1, 2010 @ 1:24 pm

  14. znaq q na izust o6te ot treti klas

    Коментар от bilqna — август 31, 2010 @ 9:09 pm

  15. e tui to murzela 😀

    Коментар от ▼зѕгהЃLј боζLن ♫▼ — октомври 15, 2010 @ 1:13 pm

  16. murzela do lo6o vodi

    Коментар от ▼зѕгהЃLј боζLن ♫▼ — октомври 15, 2010 @ 1:14 pm

  17. za tez murzelanci e lo6o

    Коментар от ▼зѕгהЃLј боζLن ♫▼ — октомври 15, 2010 @ 1:14 pm

  18. Mnogo e qka , as q imam da q razkazvam i da q u4a !!!:*

    Коментар от kristiqna — април 30, 2012 @ 11:07 am

  19. qko0o0o0o0:*:*:*:*:*

    Коментар от kristiqna — април 30, 2012 @ 11:08 am

  20. Много хубава! Напомня ми за моето детство а и дъщеря ми доста често я слушаше когато и я разказвах!

    Коментар от Татяна — юли 22, 2012 @ 8:02 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: