Панаира на Vira

август 1, 2008

Мечта за бъдещето

 

Мечтая за един по-малко тревожен свят. За по-човечен живот, за по-ясно бъдеще.

Мечтая за творчество, което ще разпръсва облаци и мъгли и ще открива в сърцето на човека най-светлите му имена.

Мечтая за деня, в който хората отново ще четат поезия, а поетите няма да умират гладни и непознати в затънтени места насред пустошта. Но и няма да се възгордяват, ако бъдат почетени от себеподобните си.

Мечтая за истинския поет, който знае, че е същият като другите хора и не застава над тях, а сред тях.

Мечтая умовете на хората да се извисят и да не приемат така лековерно всичко, казано им от онези, които се имат за по-умни и по-знаещи.

Мечтая за новото време, когато духовният свят ще гради материалния.

И като човек на словото, мечтая да помогна да изградим този нов свят в умовете и сърцата си.

Мечтая. Но не за абсолютния свят, а за един напълно реален и провидим свят – за по-сърдечен и чист живот.

И знам, че всеки е способен да допринесе за сбъдването на мечтата ми. С какво? Със себе си.

Със себе си.

Advertisements

12 Коментари »

  1. И аз вярвам в това!
    След такъв мощен технически прогрес,
    време е да се засилим за психологически такъв.
    Време е да пораснем като човеци.
    Мисля, че Ерата на Водолея ще спомогне да го постигнем.
    И няма да спра да се старая да променям себе си и да разбирам другите.
    Важно е да се научим да общуваме зряло.
    За адекватното използване на прословутите закони на комуникацията, за които доста често говоря.
    Но от моя личен опит знам, че за да се тръгне на горе, трябва да се стигне дъното.
    И кризата е най-мощния двигател за промяната.
    Дали ще оцелеем обаче?
    Никой не знае…
    Можем само да вярваме и да се кръстим!

    Коментар от Светла — август 1, 2008 @ 2:35 pm

  2. Точно така 🙂 Нишката на живота ни е изтъкана много отдавна 😛
    И в миша дупка да се сврем, пак няма да избягаме от съдбата си 🙂
    Няма случайности, има интересни съвпадения :))

    Вярвам в добротата на човека, но за съжаление злините са неимоверна част от битието 🙂
    Ден и нощ, това е… 50 на 50 – просто трябва да си изберем лагер, в който да служим!

    Коментар от Le_Grand_Elf — август 1, 2008 @ 3:58 pm

  3. много сте прави и тримата, ама, както се казва „една птичка пролет не прави“> То и аз мисля като вас и на мене ми се иска всеки, не само някой, да се вгледа в себе си, ама – на! Не щат! Светле, зависи как ще решиш да потеглиш на горе, като стигнеш дъното. Както казва господин Елф – 50 на 50, само че аз бих казала 100 на 100 – или си топъл, или си студен. Среден път няма!

    Коментар от deni4ero — август 1, 2008 @ 4:17 pm

  4. Дени, говорех за допълненията :)) Деня и нощта, черното и бялото, любовта и омразата 🙂 Всеки по себе си, в една допустима граница на 50 +- 3/4 😛
    А за средното положение… това май е борбата с вътрешното ни АЗ 🙂 Търсенето на златната среда в душевността ни, вероятно е перфектния начин за постигане на съвършенство, а оттам следва и подобряване на заобиколното ни.
    Бе такива мисли, хвъркати 😛

    Коментар от Le_Grand_Elf — август 1, 2008 @ 5:41 pm

  5. Аз мога ли да ви отговоря с нещо, което съм писала преди време: https://vira111.wordpress.com/2008/06/12/sledvashtoto/

    Явно тази тема ще продължава да ме мъчи и занапред. Не се изненадвайте, ако пак пиша по нея 😀 😀

    Коментар от Диана — август 1, 2008 @ 9:47 pm

  6. ами, Елфич, аз май не вярвам в златната среда, както се оказва – или си продавач на домати, или не си … ама повече … друг път 🙂

    Коментар от deni4ero — август 1, 2008 @ 11:51 pm

  7. Няма златна среда! Има гьол, в който квакат жабите и се киснат биволите 😀 A ние би трябвало да гоним светлината 😉
    Уви, май не сме много! И затова си мечтаем…… 😀 Хубавото е, че има такива като теб, Дианче! Да си жива и здрава! 😀

    Коментар от Муниконтин — август 2, 2008 @ 12:09 am

  8. И след тази вечер, пак не намерих музата си… все още не съм доволен.
    Честно казано за златна среда вече не мечтая, а какво точно ще се получи във времето, не ми е известно – и по-добре де, иначе все някакви алтернативни глупости щяха да се мислят.
    Елфич, Мелфич, това е положението!
    Пък и тези дето все бягат от средата и после дърпат чергата към доматите или краставиците… историята си има примери за подобни ситуации. И въпреки тези уроци, продължаваме често да повтаряме едни и същи грешки. Сега да няма оправдания от сорта на: Човешко е да се греши, нормално е… тра-ла-ла :))

    Коментар от Le_Grand_Elf — август 2, 2008 @ 1:51 am

  9. За мен златната среда е това, че не отричам нито тъмнината, нито светлината. Мисля, че те разбирам, Елф, както съм казвала и преди – всеки въпрос има два отговора. Всичко е двойнствено. Като знам, че я има едната му страна, сигурна съм, че я има и другата, дори да не я виждам.

    Коментар от Диана — август 2, 2008 @ 10:17 am

  10. Накуцвайки
    И до днес накуцвам със душата си.
    И си мисля – две поне да бяха,
    та едната да пътува с вятъра,
    другата, пък – да си има стряха.

    Та едната да се влюбва глупаво.
    След вечерен час да се прибира.
    Другата пък като види счупено
    игледало – и да го събира.

    Като падне тази непослушната,
    мъдрата да я превърже мигом.
    Първата да омагьоса сушата,
    втората да е заклета риба.

    Две души – два полюса във ласките.
    Щях да те обичам по средата…
    Кой си ти? Защо ми смъкна маската?
    Ти ли каза: „Стига ми едната!“
    Камелия Кондова

    Коментар от vilford — август 5, 2008 @ 9:49 am

  11. Стихчето е встрани от темата, но като заговорихте за златната среда и то ми изникна в ума. Писано е от ученичка, някъде в далечната ни младост. 🙂

    Коментар от vilford — август 5, 2008 @ 9:50 am

  12. Новият ти аватар е ненадминат – определено това си ти – още повече като знам кой те е рисувал. Та кой друг те познава по-добре (от художника)!

    А стихчето е много хубаво! „игледало“ го оставям така – много е весело! 😀 😀 – усмивки! Зачезвам за малко – ти знаеш какво ще правя 😀

    Коментар от Диана — август 5, 2008 @ 2:16 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: