Панаира на Vira

юли 27, 2008

Съзнателният избор да бъдеш постмодерен или криворазбраният Буковски

Ще ви представя т.нар. постмодернизъм през своя поглед, без претенции да съм обективна или много чела.

Минала съм през стадия Буковски и стадия Хенри Милър. Изживяла съм си ги пълноценно, бих казала, когато му е било времето.

Но тук ще разгледам въпроса защо някои творци съзнателно избират да си останат на този стадий, а не да продължат напред по пътя към зрелостта.

Предполагам даже, те самите не разбират, че това е просто етап от развитието на твореца, от който може да се излезе, който може да се надживее. Не разбират, защото не искат, защото преднамерено усилват трептенията на болката и опиянението, които той им носи. Искат да ги изживяват, за да ги пресъздават. Харесва им този душевен мазохизъм, криворазбран като свобода.

От къде тръгва всичко? Още от пубертета, когато по-чувствителният и наблюдателен човек, в мигове на самота започва да осъзнава колко еднакво, монотонно, сиво, скучно и ежедневно бъдеще му предстои. Бъдеще, в което нищо не се случва. Бъдеще като на родителите му, прегърнали своя кръст и поели бремето си, за да го отгледат. Така ги вижда той. Бъдеще, в което всеки ден милиарди жени и мъже правят едно и също и кратките звездни проблясъци на битието докосват едва единици от тях.

Пак казвам – минала съм през тези етапи, за които говоря, не съм ги забравила, но съм ги надживяла. Трудно. Оставиха в мен своите следи.

И после, на около двайсет и две, съвсем естествено за онзи чувствителен човек, идва етапът Буковски. Буковски въздейства така, сякаш те предизвиква да станеш творец. Думите му звучат толкова естествено, че съвсем спонтанно си помисляш – „и аз мога“.

Но какво можеш ти на този етап? Да разкажеш колко шибан е животът? И че най-голямото откровение, с което можем да го изразим, е чистият, див натурализъм? Философията на Буковски в повечето случаи остава криворазбрана от младия чувствителен човек, той схваща само формата и обвивката на тази поезия. Буковски е имал доста житейски опит зад гърба си, когато е писал стиховете си.

Няма лошо да опиташ да пишеш като Буковски. Лошото е, че никога не преминаваш границата на подражанието. Защото си на двайсет и две или на трийсет и тепърва имаш да учиш за живота, чувствителен човеко. Да, да пишеш като Буковски изглежда лесно и примамливо и доста по-късно разбираш, че е трябвало да опиташ чак на шейсет.

Добре е човек да премине през този етап, но е добре и да продължи напред. По пътя към зрелостта – онази, която не разбираше и отхвърляше през пубертета. Онази, която тогава беше силно изкривена в представите му.

Но може да направи съзнателен избор и да продължи да живее така – под упойката на съзнателно преувеличена душевна болка. Със съзнателно отхвърлени ориентири (тези, които обикновено хората приемат в зрелостта) и обявяването им за безсмислени.

Може съзнателно да избере да остане дълго на стадия Буковски, който, според мен, в този си вид, е стадият на криворазбрания Буковски. И съзнателно да се откаже да порасне и да потърси и другата страна на живота.

Заклещен така, той твори постмодерната литература. За мен тя е нито рак, нито риба. Нито Буковски, нито себе си. Нито пък нещо по-добро.

Ако дръзне да надживее този стадий, би се спасил и би прогледнал от висотата на новия си ден (и с всичкия багаж, който носи) какво е животът всъщност и какво всъщност е Буковски.

Advertisements

6 Коментари »

  1. Поздрави, Диана! Прочетох. Хубаво е.

    Коментар от Георги — юли 27, 2008 @ 10:23 pm

  2. Ми не вярвам всички в началото да са подкупни. Някой друг ги открива в този нестабилен период и започва да ги експлоатира за целите си. И като видят, че ги издават, продължават така. Като са набедени за авангардни и велики, се самозабравят – това не е трудно. Лесно е. Когато силните на деня те набедят за голям поет, започваш да вярваш, че си такъв и да чуваш това, което ти харесва, а останалото да наричаш завист.

    Коментар от Диана — юли 27, 2008 @ 10:33 pm

  3. Чета и си мисля,
    ти очертаваш граници:
    там където „цветослепотата“ на пуберитетското бунтарство,
    тази, която вижда света със силно черно и
    бяло, колкото да отличи добре черното,
    от едната страна

    и изплуването,
    проглеждането,
    прозрението, че свтът е шарен
    и то много шарен,
    и и че има мост,
    който може да те освободи от болката,
    на черно-белият ти свят,
    и това е дъгата.

    Никога няма да минем по дъгата,
    но можем да я видим
    и да я пресътворяваме когато майсторим със ръцете си собствени
    мостовете,
    които отвеждат отвъд и все по-надалеч.
    Това е щастието и гордостта от придобитата сила изпод ръцете.
    Границата е пътят над бездната…

    Коментар от Светла — юли 27, 2008 @ 11:12 pm

  4. Размисли ме!!!

    Коментар от Муниконтин — юли 28, 2008 @ 11:11 am

  5. Хм, съзнателно отказах да чета Буковски и май ми отговаряш на въпроса „Защо?“. 🙂

    Коментар от astilar — юли 28, 2008 @ 10:17 pm

  6. Да, целта е да се замислим. А също и защо все повече млади хора (не само творците) се чувстват заклещени в капана и не могат, не виждат как, да преминат тази граница към зрелостта. Защо все повече не виждат смисъл…

    Коментар от Диана — юли 28, 2008 @ 11:23 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: