Панаира на Vira

юли 25, 2008

Поезията и Поетът

Filed under: Популярни, дневник, поезия — Етикети:, , — Диана @ 8:14 am

 

Един поет,

Човек като човеците.

И не съвсем. Защото

Силата си е разбрал

И е открил света

Отново. Отначало.

Поезията е съкровение, но може да бъде и нещо повече – оръжие. Оръжие срещу ненавистта, лицемерието, патологично развитото у някои желание да имаш, да властваш.

Безпощадно оръжие, сипещо истини.

Меч в ръката на правдата.

Не вярвате ли, че поезията може да бъде сила? Не вярвате ли, че може да убива и да възкресява?

Може.

Тя е най-близко до магическото в нас, защото преди да избликне от недрата на душата, я чувстваме. Преживяваме я дума по дума. И всяка дума е заредена с безграничната мощ на духа.

А той е всесилен.

Поезията може да боли и може да лекува. Стига само да отвориш сърцето си за нея. Стига само да е истинска и да идва от нечие друго сърце.

Тя е подарени късчета от необозримия мир, който е навсякъде около нас и който само поетът може да улови и да дари на другите.

Спонтанната, още неовладяна поезия изразява човека, който я създава, с надеждата да бъде намерен, разбран. Но Майсторът Поет прави много повече – той дарява част от себе си – може би най-хубавата част – на другите.

Не иска, а дава, разбирате ли? Толкова е различно, и ми е чудно как досега не го бях проумяла.

По това ще го познаете. По това ще различите Поета с главно „П“. Усетите ли, че ви дава, а не взема от вас, това е той – истинският Поет.

И за да се научиш да пишеш такава поезия, трябва първо да се научиш да даваш. Безвъзмездно. От себе си.

Малцина го могат. Затова се гордея, че познавам един от тях.

Поет, който носи кръста на търпението, което е привилегия на мъдреците.

Поет, който притежава страшна сила – силата да мълчи, когато всички наоколо надават дивашки крясъци по време на безумния си пир. И после само с един свой стих да умъртви крясъците им завинаги. Стих, който да остане и който да пребъде.

УКРОТЯВАНЕ  НА  ОПЪРНИЧАВИЯ

О, Шекспир ли? Познавам го – един

от многото драскачи на пиеси.

Бракониер. Ръкавичарски син.

Живееше със някаква метреса.

Съседи бяхме – помня го добре:

известен беше, Бог да го пожали,

със навика си често да се вре

във кръчмите на крайните квартали.

Приказваше си сам на глас. Дори

твърдеше: “ В мене има други хора. „

Но виждахме, че пише за пари.

Издържал с тях и копеле, говорят.

Пиесите му? Не, не съм ги чел.

Но мисля, че и сам не ги ценеше.

Една – две гледах. Глупост без предел.

Но както казах, твърде беден беше.

Учудва ме това, че с интерес

за Шекспир ме разпитвате, младежо.

За него вече кой си спомня днес?

Та…бут или филе да ви отрежа?

Георги Ангелов

ИЗБОР

Във едно далечно, диво време
някакво семейство си живяло,
носело нелекото си бреме,
крепнело съпружеското тяло.

Но веднъж мъжът се върнал кален,
нищо за деня не уловил:
„Гледах, жено, две сърни по залез.“
Седнал. И със дни не ял, не пил.

После зачегъртал в просветление
нещо по стената. „Майко, луд!“-
шепнела си тя в недоумение.
И настъпил в пещерата смут.

Постепенно в сумрака изплували
фигури, направени с любов.
Той не знаел още, че рисува.
Тя пък знаела, че няма лов.

След това стремително начало
той отдъхнал, после продължил…
Нея с времето я доядяло,
че намръщен и отнесен бил.

Докато рисувал ловни сцена,
тя – жена му, заживяла с друг –
глуповат и кротък, без претенции,
но бизон повалял със юмрук.

Георги Ангелов

Advertisements

8 Коментари »

  1. Мила Диана,
    споделям изцяло мнението Ви за Жоро Ангелов. Той и неговата поезия трябва да бъдат пазени.

    Коментар от Magiosnika — юли 25, 2008 @ 10:09 am

  2. Да, много е добро.

    Коментар от radislav — юли 25, 2008 @ 10:32 am

  3. Да, и страшно се изкушавам да сложа поне още едно негово стихотворение.

    Магьосник, ще ги пазим, както можем, обещавам.

    Коментар от Диана — юли 25, 2008 @ 1:59 pm

  4. Приятели,благодаря за хубавите думи.
    Благодаря…

    Коментар от Георги — юли 25, 2008 @ 2:17 pm

  5. Браво, Поете! Браво и на теб, Диана, че ни запознаваш с такива хора! 😉

    Коментар от вили — юли 25, 2008 @ 8:02 pm

  6. лелее … второто стихотворение е страхотно … е, тъжно, но много хубаво. Първото също е много добро!

    Коментар от deni4ero — юли 25, 2008 @ 10:25 pm

  7. Тъжно – да, помниш ли за тъгата? Веднъж си говорихме, ето го: https://vira111.wordpress.com/2008/06/04/poe/

    Коментар от Диана — юли 25, 2008 @ 10:40 pm

  8. Много красиво. И на мен второто стихотворение ми повлия много 🙂

    Коментар от Жени — юли 26, 2008 @ 10:27 am


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: