Панаира на Vira

юли 24, 2008

Хармония

Filed under: Нощник, есета — Етикети:, — Диана @ 7:56 am

 

Мила Жени, не можах да си представя как плувам в абсолютния си свят.

Защото в една крайност, дори и в най-красивата, не би ми било добре, а самотно. По-добре ми е тук, където всичко има две лица и всеки въпрос – два отговора. Обичам този – нашия, неабсолютния свят. Този – несъвършения, объркания, противоречивия. Обичам да го подреждам, да го утешавам, да го разбирам.

Защото точно в този неабсолютен свят намирам истинската хармония и равновесие. В него има всичко, което ни е нужно, но понякога не го виждаме. Има красота, живот, има герои и идеали. Има равновесие между приказното и грозното. Има и възможност за избор. Той не винаги е лесен. Но го има. Само трябва да го прозрем.

Това е моят свят. Прегръщам го с всичка сила и ако го искаш, ти го подарявам!

Advertisements

21 Коментари »

  1. Благодаря ти 🙂

    Коментар от Жени — юли 24, 2008 @ 9:00 am

  2. Това е истинският свят, в който си струва да живеем.Трябва да се видим грозното, за да усетим и открием красивото.Трябва да се сблъскваме с трудности, за да можем да ги преодоляваме и да се чувстваме щастливи.

    Коментар от Павка — юли 24, 2008 @ 9:27 am

  3. Eeeeeeee, накрая ще излезе, че хората с две деца се чувставт добре в тоя свят, в кожата си, харесват времето извън себе си… Женичка, май ще трябва да се стягаме с тебе 😉 Имаме да настигаме, ей!

    Коментар от Svetlina — юли 24, 2008 @ 10:45 am

  4. Ей, момичета, пак се събрахме! Харесва ми така 😀 😀

    Коментар от Диана — юли 24, 2008 @ 11:15 am

  5. 🙂
    Светлинче, ще се стягаме ама аз искам поне 6-7 години време 😉

    Коментар от Жени — юли 24, 2008 @ 1:55 pm

  6. Изпревара ми вълшебнице!
    А сега да му мисля как да се включа.
    добре,че имам механистични резерви иначе трябваше да ти копирам поста / с разрешение, разбира се / и да го линкна едновременно.
    Не че е късно,
    ще помисля като се освестя от шока на съпреживяното :))))))))

    Коментар от Светла — юли 24, 2008 @ 1:59 pm

  7. Ей не се научих да въздишам и пиша правилно едновременно!
    Изпревари ме вълшебнице!

    Коментар от Светла — юли 24, 2008 @ 2:00 pm

  8. И ти ли си нямаш абсолютен свят, наследнице на Юнг?
    Ще ти се подписвам вече:
    Лейди Джесика

    Коментар от Диана — юли 24, 2008 @ 2:10 pm

  9. Тия дето бдят за грешките скоро ще ме линчуват, усещам го!
    В тази връзка не знам как да те подкрепя в инициативата за Книги News.
    Дали имало правописни или стилистични грешки?
    Не знам какво отношение има към факта, че някой е насъбрал сили и смелост да започне от някъде.
    И тъй като всички традиции са отдавна скъсани, ще се учи в крачка.
    Ще се съобразява с градивната критика.
    Но не и с безмисленото безцелно мрънкане и плюене, не заради друго ама на какво те учи, когато нищо не предлага, само те съботира.
    Не казвам тия неща на някой конкретно, а на всички, които виждат във всяка инициатива, единствено плахите, несъвършенни прохождащи първи стъпки.
    Няма как иначе да се стигне до скачането и танцуването!
    Всички от там сме започнали.
    Падали сме, става ли сме и постепенно, единствено и само, с неспирни опити, сме се научили на правилна и стройна походка.
    Та очаквам нападки от рода: „Говори така, защото и тя е неграмотна.“
    Ще ги преглътна!
    Не че не нараняват,
    не че нямат доза истина…
    Но няма да спра да се изправям и да се уча да ходя!
    Поне докато мога!
    Пожелавам на Книги News същото.

    П.С
    идеята е да го разпространяваме като линк ли?

    Коментар от Светла — юли 24, 2008 @ 2:16 pm

  10. Да, може и така. Колкото повече хора го видят и започнат да се замислят поне малко преди да си купят някоя книга, толкова по-добре. Дори само за миг да си помислиш – Това, нареченото роман на годината, дали наистина е шедьовърът на българската литература, по който трябва да равняваме останалото, или нещо не е наред, щом е всички казват, че е толкова добро, а аз не мога и не мога да го харесам.

    Коментар от Диана — юли 24, 2008 @ 2:25 pm

  11. Кой ще те линчува, Светле, точно това е пътят. Който не го знае, си е за негова сметка 🙂
    (ааа, за грешките, разбрах!)

    Коментар от Диана — юли 24, 2008 @ 2:36 pm

  12. много хубаво си го казала, Дид 🙂 (за света). Поздравления!

    Коментар от deni4ero — юли 24, 2008 @ 2:46 pm

  13. 😀 😀

    Коментар от Диана — юли 24, 2008 @ 3:56 pm

  14. Ей, че е идеален твоя свят!!!Чак да ти завиди човек! Без майтап, хубаво е да си доволен живота, който водиш. Малко са тези хора, според мен. Дерзай! 😉

    Коментар от вили — юли 24, 2008 @ 10:04 pm

  15. Ех, Вили, просто предизвикателствата са част от него, част от хармонията. Ти имаш ли си абсолютен свят, че трябваше да предизвикам трима други да продължат, а не помня кой е писал по темата и кой не е? Ако още не си писала, заповядай, чувствай се предизвикана!

    Коментар от Диана — юли 24, 2008 @ 10:14 pm

  16. Тук е чисто и добро пространство. Харесва ми.

    Това, че няколко млади жени разговарят за литература без натруфените наукоподобни термини и задължителните възхвали към царящият в университетите дух на постмодернизма е вече обозначение за започваща промяна.
    Нещо повече.Вие се опитвате да търсите и социалната проекция на това несъгласие.
    Разбира се, както отбелязва и Светла,прохождането е трудно.А и наистина традициите са почти скъсани.Но прохождане има, има развитие. За разлика от Русия, където отдавна литературата е с две ясно очертани пространства, ядра – патриотичното и космополито-либералното, у нас нещата са , за съжаление, обидно размити. Но и у нас процесът тече по същата , макар и не толкова дефинирана,разделителна линия: от едната страна са официалните телевизии, вестници,техните форуми,конкурси, а от другата – интернет пространството с неговите издания.

    За да няма недоразумения ще се опитам да внеса яснота. Патриотичният лагер / няма какво да се страхуваме от тази дума/ залага на реализма, социалната тематика,опорите на вярата и семейството, критичен е към глобализацията , американизацията в масовата култура, отхвърля постмодернизма като чуждо и вредно за Русия явление, някои от представителите му ревизират редица исторически представи.
    Сред ярките имена в него са Станислав Куняев, Михаил Лобанов, Юрий Кузнецов, Александър Проханов, покойният Вадим Кожинов и много други.

    Тези хора са практически неизвестни в България.Неизвестна е и борбата им.Но те имат солидно участие в литературния живот на Русия.

    Другият лагер е същият като нашите постмодернисти.Глуми, кривене,стихове- запъртъци,алчност,неспирни награди,активно медийно отразяване, визити в чужбина.
    На фона на измираща Русия.

    Наскоро един преподавател в Шуменския универитет ми каза: “ Не се чуди. Постмодернизмът си върви с идеологията.“

    Това, което не каза е чия идеология е тя.
    И защо трябва да следваме като омагьосани свирката на хипнотизаторите.

    Поздрави!

    Коментар от Георги — юли 24, 2008 @ 10:14 pm

  17. Не съм писала по тази тема. Вижда ми се трудничка, но обещавам ще помисля ден, два и ще си дам сметка какво е за мен абсолютният свят.
    Георги, много си прав. В България всичко ни е размито – литература, музика, политика, та дори и средната ни класа влиза в това понятие. Трудна е тази борба за утвърждаване на някакви ценности. Дори е обречена. Всичко хубаво тук бива потъпкано. Дано не съм права. 😦

    Коментар от вили — юли 24, 2008 @ 10:50 pm

  18. Допадна ми поетичната миниатюра на Диана , тя си е един великолепен фрагмент. Харесвам такава проза – одухотворена и мъдра.Звучаща естествено.Земна. Проза, която вдъхва живот. Обнадеждава.
    Такава литература търся да прочета.

    И, уверен съм, че борбата за утвърждаване на ценности не е обречена.
    Има ни нас.
    Ще се появят и други.

    Пример: Преди седмица един познат ми даде да прочета романа „Емине“ на Теодора Димова, подарен му от авторката преди години. Най-добронамерено започнах да го чета. Е, не върви и не върви.Абсолютно нечетивен. А голяма част от т.нар. критика го хвали. Върнах си го на човека. Питам:
    – Чел ли си го?
    – Не. – отговаря. – И няма да го прочета…

    Разликата е , че при наличието на сайтове като КНИГИ NEWS и блогове като Панаира на Vira аз мога да го споделя с вас, други ще го прочетат и ,както казва Диана, постепенно в хората ще настъпи времето за въпроси и оттам за избор.И този избор няма да бъде в полза на автори като Димова.А оттам критичността ще се пренесе и в други сфери на действителността.А след избора следва действие.

    А как беше досега? И как все още е?

    Натрапва ни се определена литературна нагласа, представяна ни за естествена, закономерна и на практика безалтернативна. Нейните представители формират ясни „критерии“ за „художественост“ и негласни,но строги правила за поведение. Това поведение в повечето случаи включва принадлежност към клан, употребата на цял куп шашкащи непосветения термини, сексуална нетрадиционност,популистко скандалничене, заиграване със сакралии и тяхното ехидно полуотхвърляне, стабилно университетско присъствие, медийно налагане по всички възможни начини, усърдно точене на пари от фондации, групировки, министерства и местни власти…
    Естествено, някой детайл може да липсва, може да има и други, но картината е тази.

    В този смисъл каузата на Книги Нюз не е тази на самотния странен войн, изглеждащ причудливо с печатните си грешки и повторения на събития, мигащи банери и поощряване на нееднозначни автори като Йордан Матеев, когото не съм чел, а реален сблъсък на два свята, две мисловни системи, две духовности. Нищо не ми изглежда смешно, когато битката е между шепа достойни мъже, отстояващи българската култура и група хитри тунеядци, впили се като кърлежи в нея и сеещи плевелите си в университети, телевизии и сайтове.

    Проблемът е да се осъзнае, че се води духовна война.

    Когато аз, да речем, не го виждам, ще се вторача в белите коси и скъсаната риза на човека до мен и ще му подвиквам: “ Ей, пич, закъсал си го!Нямаш ли пари за нова риза?“, докато той в този момент стреля и срещу моя враг.А аз дори не схващам, че сме от едната страна на барикадата, че е загрижен и за моите деца, не схващам даже простия факт, че барикада съществува.
    Това, казано в преносен смисъл.

    Извинете за дългия пост!

    Коментар от Георги — юли 25, 2008 @ 1:39 am

  19. Всичко това се опитвам да го разяснявам и устно. Имам достатъчно приятели, които четат и с които понякога си говорим за литература.
    А дългите постове ги приветстваме, Георги. (Затова дизайнът на блога ми е с толкова широко текстово поле, ако някой се е чудил. 😀 )

    Коментар от Диана — юли 25, 2008 @ 2:46 pm

  20. […] Диана ме предизвика да напиша пост за абсолютния свят. А какво е абсолютният свят? Аз не знам и мисля, че не съществува и не е възможно да се опише така лесно. Колкото хора, може би и толкова различни варианти биха се народили след нашите опити да подчиним живота си на идеалните светове. […]

    Pingback от ИДЕАЛЕН СВЯТ? « ВИЛИ — юли 30, 2008 @ 11:27 pm

  21. Ами Йордан Матеев го издадоха и представиха напоследък с цели 6 романа. Предстои през септември и 7-ми. Скоро в магазин „Метро“ ще има безплатна промоция на негови и други български автори с цел да се популяризират български автори, които пишат четивно и интересно.А книгите на въпросни явтор не са скъпи. въпрос на желание е човек да ги намери и прочете. Стопроцента са четивни.

    Коментар от Жоро — август 21, 2008 @ 4:45 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: