Панаира на Vira

юли 20, 2008

Норман Мейлър – Писателското изкуство (продължение)

предишна част на интервюто с Норман Мейлър

„……..

Е, добре, какво може да погуби един първокласен писател?

Пиене, наркотици, прекалено много секс, прекалено много несполуки в личния живот, прекалено похабяване, твърде много признание, твърде малко признание, отчаяние. Почти всичко от съществуващите неща д е й с т в а така, че притъпява големия талант. Но може би най-лошото е страхливостта – с годините човек започва да съзнава своята страхливост, желанието да бъде дързък, което някога е било радост, натежава от предпазливост и дълг.

За какви читатели мислите, когато пишете?

Струва ми се, че това са читателите, които нямат друга традиция, с която да измерват преживяното, освен силата и яснотата на вътрешния си живот. Бих искал да съм достатъчно добър, за да пиша именно за тези читатели.

Чувствате ли някакво задължение към тях?

Да, сега имам съзнание, което мисля им е от полза. Аз вече мога да го извадя и да го представя добре, да го предам по такъв начин, че преживяното от тях да се издигне на по-високо равнище. Това е точно… искам да кажа, че човек не иска децата му да повтарят неговите грешки. Нека правят по-добри грешки, по-необикновени грешки.

Приятно ли ви е да пишете или такъв израз е неподходящ за вашите преживявания?

О, не. Не, не. Вие ме карате да мисля за нещо, което беше казал Жан Малакс. Винаги му беше ужасно трудно да пише. Веднъж се оплака с много мъка от неописуемите трудности, които имаше с един роман. И аз го попитах: „Защо го правите? Вие можете да правите добре много други неща. Защо си създавате главоболия с това?“ Наистина мислех така. Защото когато пишеше, той страдаше повече от всички, които познавам. Той ме погледна изненадан и каза: „О, но това е единственият начин човек да намери истината. Аз разбирам, че нещо е истинско, единствено когато го откривам в процеса на писането.“ Мисля, че е така. Това е онзи момент на напрежение на ума, онзи момент на улавяне, когато знаеш, че е истинско. Може да не си го написал достатъчно добре, за да го разберат другите, но ти си влюбен в истината, когато я откриваш на върха на молива. Това само по себе си и за себе си е едно от малкото изключителни удоволствия в живота.

А да пишеш, да бъдеш писател?

Да, в най-добрия случай въздействаш върху съзнанието на своето време и по този начин косвено върху историята на времето, което ще дойде след теб. Разбира се, трябва да имаш търпение. Много време е нужно, за да се превърнат натрупаните чувства в действие, а често пъти изобщо не се превръщат, поради което някога бях толкова готов да се реша да се кандидатирам за кмет на Ню Йорк. Предпочитах да върша нещо, отколкото да влияя на чувствата. Но стигнах до извода на средната възраст, че може би съм по-добър като писател, отколкото като човек на действието. Съвсем зле. Все пак не е малко нещо да си писател. В този отвратителен свят, по рецепта на списание „Тайм“ можеш да предприемаш всякакви атаки. Има да се атакуват палати и затвори. Някой и друг път може дори да успееш да прекъснеш линията на комуникациите в света. Понякога ми се струва, че се води много голяма война за ума на човека, комунист срещу комунист, капиталист срещу капиталист, художник срещу художник. И залогът е огромен. Ще разрушим ли най-хубавите тайни на живота или ще помогнем да се освободи един човек от нов тип? Опияняващо е да се мисли за това. Очаква ни нещо велико, ако един от нас е достатъчно храбър и достатъчно добър, за да стигне до там.“

От последните думи настръхвам. Явно когато съм чела Норман Мейлър, още не съм била готова за него. Съзнанието ми едва сега започва да се откроява на фона на всичко друго в мен. Сега, когато изчетох пак интервюто, си припомних защо съм го преписала и запазила.

„Разбира се, трябва да имаш търпение. Много време е нужно, за да се превърнат натрупаните чувства в действие…“ – е, моите вече са готови, Норман Мейлър.

Обикновено, когато четеш какво е казал един писател или просто някой специален човек от твоята област, то не е за да се научиш от него, а за да разбереш и осъзнаеш някои неща, които и без друго правиш. На пръв поглед може да ти се стори, че се учиш от думите му. Но при по-внимателно прочитане виждаш, че си разбрал добре и са те докоснали само онези неща, които ти така или иначе вече знаеш. Може още да не си успял да ги формулираш осъзнато, но ги знаеш, вече си ги научил и то не от друг, а от своя опит. Преживял си ги, също както онзи, който ги изрича, който е успял да им придаде израз. Само в това е разликата между вас. В изказаното и още неосъзнатото. А онази част, която не си разбрал, просто не е твоята. Затова като четох интервюто с Норман Мейлър преди и сега, разликата е огромна по отношение на това каква част от него съм разбрала и приела.

Advertisements

Вашият коментар »

Все още няма коментари.

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: